– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 185
гр. София 06.03.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 10.10.2018 (десети октомври две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2246 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5079/16.02.2018 година, подадена от С. М. А.-К., срещу решение № 12/04.01.2018 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 1203/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 40/07.02.2017 година на Районен съд Карлово, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 1092/2016 година, с което на основание чл. 59, ал. 9, във връзка с ал.2 и ал. 4, във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК е изменен определения със съдебна спогодба от 09.04.2014, постигнато по гр. д. № 545/2014 година по описа на Районен съд Карлово, трети граждански състав, начин за упражняване на родителските права по отношение на малолетната Н. Д. Д., като упражняването на същите е предоставено на бащата Д. Д. Д., а майката С. М. А.-К. е определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 9.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Освен това С. М. А.-К. е осъдена да заплаща на малолетната Н. Д. Д., чрез баща й Д. Д. Д. ежемесечна издръжка в размер на по 120.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска-03.12.2016 година до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване.
В касационната си С. М. А.-К. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Д. е подал отговор на същата с вх. № 14 923/17.05.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 12/04.01.2018 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 1203/2017 година, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение.
С. М. А.-К. е била уведомен за обжалваното решение на 31.01.2018 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 5079/16.02.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че в мотивите на решението си първоинстанционният съд е посочил, че единствената предпоставка, установена от закона, въз основа на която е допустима промяна на постановена вече мярка за упражняване на родителски права, е изменение на обстоятелствата, които са довели до налагането ? и в тази връзка бил съобразил изводите си с разрешенията, дадени в ППВС № 1/12.11.1974 година, които били актуални и при действащия СК от 2009 година и били задължителни за съдилищата. Посочено било какво се имало предвид под „изменение на обстоятелствата“ съгласно дадените в постановлението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно: както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. В тази връзка първоинстанционният съд бил приел, че следвало да се обсъдят съобразно указанията родителските, възпитателските и моралните качества на родителите, тяхното и на детето поведение, желанието на детето и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната среда, в която живее детето след решението, жилищните, битовите и материалните условия. Подчертано било, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като желанието на детето и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител не са задължителни за съда. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства и при преценка най–добрия интерес на детето, Районен съд Карлово бил приел, че са налице промени, засягащи положението на малолетната Н. Д. Д. и изменено обстоятелство, свързано с неизпълнение на нововъзникнали задължения на родителя по повод спазване на вече определените мерки. Вземайки предвид родителските и морални качества на страните, полагането на грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на знания, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, възможността за помощ от трети лица, първоинстанционният съд бил приел, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. От една страна съдът приемал, че именно бащата има по-добри възпитателски качества и полага по-големи грижи за детето през времето, когато то е при него, като се позовавал на показанията на всички свидетели, а и на самата С. М. А.-К., че Д. Д. Д. е добър и грижовен баща, осигурил е на детето подходящи жилищнобитови условия и прави необходимото да задоволява нуждите му. От друга страна кредитирал показанията на свидетелите на Д.-И. и К. за факта на изричани от детето нецензурни думи и изрази, което не се отрекло и от ответната страна и стигал до извода, че това поведение на детето е резултат от обкръжаващата го социална среда в дома на майката в [населено място] и от начина, по който се възпитава там. Отново позовавайки се на показанията на тези свидетелки Районен съд Карлово приемал, че А., който е брат на С. М. А.-К. и който живее в същото жилище, нерядко проявява вербална и физическа агресия към последната в присъствието на детето, а и към самото дете, което налагало самата С. М. А.-К. да търси Д. Д. Д. да ги взема при него заедно с детето, тъй като брат ? ги гонел от дома им. Също така имало случай, при който Н. Д. Д. била с насинена буза, а обясненията ? били, че А. я ухапал. Това, което С. М. А.-К. считала за нормални битови конфликти, според първоинстанционният съд всъщност давало представа за условията, в които детето се отглежда и изгражда като личност. На следващо място Районен съд Карлово бил отчел проблемите на Д. Д. Д. при опитите му да вземе детето според полагащия му се режим на лични контакти, които намирал за доказани. Сцените на насилие, предизвиквани от С. М. А.-К. и роднините ?, съпътствани с викове и скандали в присъствието на четири годишното дете, според първоинстанционния съд нямало как да бъдат толерирани и също сочели на среда в дома на майката, неподходяща за неговото отглеждане. Що се отнася до жилищнобитовите и хигиенни условия, при които живее детето при майката, първоинстанционният съд бил приел, че тези в дома на Д. Д. Д. са по-подходящи за отглеждане на детето. Бил отчел, че за имот, намиращ се на село е нормално да се отглеждат домашни животни, но същевременно бил подчертал, че дори и така, било необходимо в него да се спазват определени елементарни условия на хигиена, които в случая липсвали. В този смисъл Районен съд Карлово се е позовал на показанията на свидетелите И. и К. за наличие на бълхи, фекалии, оборска тор и урина в двора на имота и около него, като според съда тази обстановка обуславяла опасност за детето от болести и зарази, още повече че св. И. свидетелствала за възпаление на лимфните възли на детето и лекарска забрана да си играе с котки. Неоснователно С. М. А.-К. считала, че според първоинстанционния съд животът на село бил укорим и наказуем, тъй като от една страна първата инстанция не акцентирала в мотивите на решението си само на жилищнобитовите и хигиенни условия, при които трябва да живее Н. Д. Д., а ги разглеждала в контекста на останалите предпоставки за изменение на обстоятелствата. От друга страна, животът на село предполагал спазването на минимални хигиенни условия и навици, които включвали и поддръжката на чистота на двора, именно поради наличието на домашни животни, недопускането им в къщата, почистване от техните фекалии и дуги. В случая се установявало, че дори такова елементарно ниво на хигиена не било спазвано в имота, обитаван от С. М. А.-К., за което говорело и наличието на бълхи. На следващо място Районен съд Карлово бил отчел факта, че С. М. А.-К. посещава съпруга си в Германия по няколко пъти в годината и за това време, макар не много продължително, оставя детето на грижите на своята майка. За недоказано било прието твърдението на Д. Д. Д. за укоримо морално поведение на С. М. А.-К., както и това за наличието на затруднения на детето да говори български език, тъй като в дома на майката се говорело само на турски, а Н. Д. Д. дружала с деца от други етноси. Очевидно било, че дете, на което му се налага да живее в двуезична среда, при това в такава ниска възраст, ще изпитва известни затруднения при усвояването на немайчиния си език, но действително не се доказвали категорично твърденията в исковата молба, че Н. Д. Д. не е могла да говори български, както и че в роднинския кръг на С. М. А.-К. се е говорело единствено на турски. Затова правилно първоинстанционният съд не бил отчел това в негативен аспект, като бил взел предвид, че детето е едва на четири годишна възраст и не можело да се очаква от него да разговаря свободно и безпроблемно който и да било език. Не се доказвали и твърденията, че С. М. А.-К. е безработна-както от показанията на свидетелите К. и Ш., така и от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства било видно, че тя е работила като сервитьорка, а понастоящем работи като лаборант.
Съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че горепосочените изводи на Районен съд Карлово са правилни и ги е споделил, като е посочил, че взема предвид и събраните пред него доказателства. От приетата комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза се установявало, че двамата имат нормален психичен статус, без данни за психични заболявания, без данни при Д. Д. Д. за системни злоупотреби с алкохол, психотропни и наркотични вещества и хазартна зависимост, а при С. М. А.-К.-с памет и интелект на ниво на възрастта, образованието и бита й, както и с повишена самооценка. Що се отнася до родителския капацитет, експертизата давала заключение, че и двамата родители обичат детето си и се стремели да дадат най-доброто от себе си според собственото си разбиране за това, но и двамата били емоционално незрели, общуването помежду им не било пълноценно и открито и липсвало уважение. Според вещото лице-психолог и двамата разполагали с ограничен родителски капацитет, но все пак схващанията на бащата били по-близки до комплексния характер на отговорностите на родителя, включително грижата за създаване на условия за успешна последваща социализация на детето. Така събраните пред въззивната инстанция доказателства подкрепяли изводите на първоинстанционния съд, че родителските права следва да се предоставят на Д. Д. Д. поради изменение на обстоятелствата, при които е определена тази мярка първоначално.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. М. А.-К. твърди, че с обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив се е произнесъл по правния въпрос за това кои са относимите обстоятелства, въз основа на които съда извършва преценката си за настъпила промяна, обосноваваща необходимостта от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетно дете при защита на неговия интерес, като това произнасяне било в противоречие с дадените в ППВС № 1/12.11.1974 година указания. Така поставения въпрос е съществен, включен е в предмета на делото и е обусловил изводите на състава на Окръжен съд Пловдив при постановяване на обжалваното решение. С оглед на това същото следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на съответствието му с посоченото от касаторката ППВС.
На С. М. А.-К. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12/04.01.2018 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 1203/2017 година.
ДАВА на С. М. А.-К. с Е. [ЕГН] и със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Г. Б. едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
Председател:
Членове: 1.
2.