– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 890
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 05.04.2017 (пети април две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4842 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7685/20.07.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 249/30.06.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 236/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Русе е изменил частично първоинстанционното решение № 1636/11.12.2015 година на Районен съд Русе, постановено по гр. д. №4867/2014 година и като краен резултат е осъдил [фирма] [населено място], на основание чл. 200 от КГ, да заплати на М. М. И. и Й. И. И. сумата от по 87 080.00 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени вследствие смъртта на сина им Б. Й. И., настъпила при трудова злополука на 17.08.2011 година, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на злополуката 17.08.2011 година до окончателното изплащане.
В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от М. М. И. и Й. И. И. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 200 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Русе по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба М. М. И. и Й. И. И. са подали отговор на същата с вх. № 10 730/07.10.2016 година, с който са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 249/30.06.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 236/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Третото лице помагач на страната на [фирма] [населено място], а именно [фирма] [населено място] не е подало отговор на жалбата като не е изразило становище по допустимостта и основателността й.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 19.07.2016 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 7685/20.07.2016 година, като е подадена по пощата на 19.07.2016 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Русе е приел, че не е спорно, че пострадалия Б. Й. И. е бил в трудовоправни отношения с [фирма] [населено място], където е заемал длъжността „сигналист” на изпълнявания от дружеството обект „Реконструкция на „Д. м.”. На 17.08.2011 година по време на работа Б. Й. И. е бил прегазен от влак, който е минавал близо до работното му място. Това произшествие е било признато за трудова злополука, което обстоятелство е било окончателно потвърдено с решение № 294/09.01.2013 година, постановено по адм. д. № 210 660/2012 година по описа на ВАС, шесто отделение. Тъй като [фирма] [населено място] е било страна в проведеното административно производство то било обвързано от постановеното решение. Въззивният съд е посочил, че за да постанови решението си първоинстанционният съд е осъдил наведените в исковата молба доводи и събраните по делото доказателства като е напрали извод, че претърпените от М. М. И. и Й. И. И., вследствие смъртта на Б. Й. И., неимуществени вреди следва да се обезщетят със сумата от по 100 000.00 лева за всеки един от тях. Прието е, че [фирма] [населено място] е направило две правопогасяващи отговорността му задължения като първото е за това, че Б. Й. И. умишлено е причинил увреждането. Въззивният съд обсъждайки събраните по делото доказателства е посочил, че [фирма] [населено място] не е доказало това свое твърдение. Второто възражение е било по чл. 201, ал. 2 от КТ, за намаляване на обезщетението, тъй като Б. Й. И. бил допринесъл за настъпването на вредите допускайки груба небрежност. Обсъждайки показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд е стигнал до извода, че и това възражение на [фирма] [населено място] не е било доказано. При това не са били кредитирани показанията на поисканите от [фирма] [населено място] свидетели, тъй като излагали изгодни за самите себе си обстоятелства. Въззивният съд е приел, че работниците на обект „Реконструкция на „Д. м.”, в това число и Б. Й. И. не са били надлежно инструктирани за начина на извършване на служебните си задължения. При това представените от [фирма] [населено място] документи-заповед за обходен маршрут на движение от 15.7.2011 година и инструкция за безопасност на сигналисти, са били оспорени от М. М. И. и Й. И. И. като антидатирани и съставени единствено за целите на наказателното производство. Първоинстанционният съд бил постановил нарочно определение за откриване на производство по чл. 193 от ГПК, като доказването не било извършено от работодателя. По отношение на заповедта за обходен маршрут до фургоните било налице заключение на съдебно-графична, вещото лице, по която било посочило, че заповедта е издадена на 15.11.2011 година, т. е. след датата на злополуката. С оглед на това съставът на Окръжен съд Русе е приел, че [фирма] [населено място] не е доказало никакви действия или бездействия на Б. Й. И., които да са довели до настъпване на злополуката и оттам е направил извод, че не е налице допуснато от последния груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Въззивният съд е приел, че дължимото се на всеки един от М. М. И. и Й. И. И. обезщетение за претърпените от тях, вследствие на смъртта на Б. Й. И., неимуществени вреди е в размер на по 100 000.00 лева. От тази сума е приспаднато полученото от [фирма] [населено място] обезщетение в общ размер на 26 040.00 лева, с оглед на което е прието, че исковете са основателни до размера на по 87 080.00 лева за всеки един от М. М. И. и Й. И. И..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] е поставило общо тринадесет въпроса, с включени в тях подвъпроси. Основен въпрос обаче е този за значението на грубата небрежност при трудовата злополука, а именно за това какво е значението на пренебрегването на правилата за безопасност от работника при преценка за проявена груба небрежност; за това следва ли при решаване на въпроса за наличието на груба небрежност съдът да обсъди и вземе предвид допуснатите от страна на работника нарушения на нормативни актове, а също така и на житейските правила за безопасност, които нормално спазва всеки един човек и в частност съставляват ли сериозни нарушения, тези на правилата за движение, станали причина за произшествието с работника. Този въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на състава на Окръжен съд Русе при постановяване на обжалваното решение. С оглед на това въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос за проверка на съответствието му с посочената в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и приложена към него задължителна съдебна практика. Що се отнася до останалите въпроси същите са свързани с установяването на съществуването или не на допусната от Б. Й. И. груба небрежност, поради което те ще трябва да се имат предвид при проверката на правилността на въззивното решение, поради което не е необходимо допускането на касационно обжалване по отношение на тях. Изключение е поставеният въпрос за приложението на правилото на чл. 52 от ЗЗД и установеното с него понятие за справедливост, както и за това дали в критериите за определяне размера на обезщетението се включва и обстановката, при която е настъпила трудовата злополука. Този въпрос обаче е разрешен от въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика по чл. 290 от ГПК, поради което не е основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 249/30.06.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 236/2016 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място], касационна жалба с вх. № 7685/20.07.2016 година и такова трябва да се допуска.
На [фирма] [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 3483.20 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 249/30.06.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 236/2016 година.
ДАВА на [фирма] [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 3483.20 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на [фирма] [населено място], З. п. з., [улица], а именно [фирма] [населено място], [улица].
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.