– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 648
гр. София 24.08.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 04.05.2016 (четвърти май две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1776 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3583/05.05.2015 година, подадена от Г. М. Г. и Л. Г. Г., срещу решение № 150/07.04.2015 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 810/2015 година, в частта му, с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 627/26.09.2014 година на Районен съд Враца, постановено по гр. д. № 5267/2013 година в частта му, с която е прекратено производството по предявения от техния наследодател Й. М. К. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, реализирана на 03.08.2013 година.
В касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и предявения иск да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. М. Г. и Л. Г. Г. са посочили, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Ответникът по тази касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор с вх. № 3316/12.04.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна като е поискано същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено в атакуваната с нея част.
Третото лице помагач на страната на ответника, а именно [фирма] [населено място] не е подало отговор на жалбата, с който да изрази становище по допустимостта и евентуалната основателност на същата.
Г. М. Г. и Л. Г. Г. са били уведомена за обжалваното решение на 27.04.2015 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 3583/05.05.2015 година, като е подадена по пощата на 04.05.2015 година, поради това е спазен предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Първоначално искът по чл. 200 от КТ е бил предявен от Й. М. К., чрез пълномощника му адвокат Г. М. от САК. В хода на производството на 16.01.2014 година К. е починал, поради което, на основание чл. 227 от ГПК, като ищци в производството пред първата инстанция са били конституирани Г. М. Г. и Л. Г. Г., които са негови наследници по завещание. В хода на производството [фирма] [населено място] е оспорило положения от Й. М. К. подпис върху пълномощното на адвокат Г. М.. Във връзка с това оспорване пред първоинстанционният съд е била изслушана съдебно-графична експертиза с вещо лице Й. А. И., която е дала заключение, че подписа върху пълномощното най-вероятно не е изпълнен от К.. С оглед на това първоинстанционният съд е приел, че адвокат Г. М. е действал без представителна власт, поради което действията му подлежали на потвърждаване. Такова обаче не можело да се направи по отношение на претенцията за неимуществени вреди, която била строго лична.
Тези изводи са потвърдени от въззивната инстанция с обжалваното решение като е посочено, че независимо че решаващите мотиви на първоинстанционния съд били тези, свързани с личния характер на иска за обезщетение за неимуществени вреди и че принципно те били правилни, недопустимостта на иска в тази му част не произтичала единствено от личния характер на иска. Въпросът дали искът е личен или не, съответно дали поради личния му характер правоприемството е недопустимо, може да бъде разглеждан едва ако правото на иск е било надлежно упражнено. Доколкото исковата молба била подадена от пълномощник, чиято представителна власт е била оспорена от ответника по иска, първоинстанционният съд е имал задължението незабавно да изиска лично от ищеца да заяви потвърждава ли подаването на исковата молба, както и останалите процесуални действия, извършени от пълномощника. Представителна власт била абсолютна процесуална предпоставка, която обуславяла предявяването на иска и е била условие за валидност на извършените процесуални действия, поради което за нея съдът следял служебно. Именно защото е абсолютна процесуална предпоставка, отнасяща се до волята за сезиране на съда, въпросът за нейното наличие могъл да бъде поставян във всеки един момент от производството. Затова, правото на възражение относно наличието на представителна власт не се преклудирало с изтичането на срока за отговор, както това било прието първоначално от първата инстанция, а можело да бъде направено дори пред въззивната инстанция. Липсата на представителна власт, когато това засягало предявяването на иска, правело същия недопустим и съдът нямал право да разглежда и решава делото. Законът давал възможност за запазване на действията, извършени без представителна власт, като допускал те да бъдат потвърдени в определен от съда срок-чл. 101 от ГПК. Легитимирана обаче, да извърши потвърждаването била единствено страната (представлявания), от чието име са били извършени действията без представителна власт. Съответно, ако потвърждаване не било извършено от нея, то се приемало, че процесуалното действие не е извършено. Ако опороченото процесуално действие е това по предявяване на иска и то не било потвърдено от ненадлежно представлявания ищец, съдът бил длъжен да прекрати делото, поради недопустимост на иска. Липсата на представителна власт за предявяване на иска било порок, който не можел да бъде саниран от правоприемниците на ищеца не само защото иска бил израз на волята на представлявания, но и защото правоприемниците имали право на иск на самостоятелно основание, а и правото им на участие в процеса понякога било обусловено от други предпоставки, които не са били относими към първоначалния ищец. Освен това, абсолютна предпоставка за допускане на правоприемство по реда на чл. 227 от ГПК било да е налице валидно възникнало процесуално правоотношение, т. е. да е налице валидно конституиран първоначален ищец. Недопустимо било правоприемниците да потвърждават надлежното упражняване на иска, доколкото абсолютните процесуални предпоставки за неговото предявяване следвало да съществуват към момента на сезирането на съда. В този смисъл и предвид изложените мотиви, че искът по чл. 200 от КТ е бил предявен без представителна власт, предоставена на адвоката, подписал и подал исковата молба, както и че този порок не е бил саниран по надлежния ред, то искът се явявал недопустим на това основание и независимо дали е личен или не. По тези съображения и едва ако съдът е бил валидно сезиран с надлежно предявен иск, то при смъртта на ищеца и приложението на чл. 227 от ГПК, районният съд е бил длъжен да изследва и въпроса личен ли е иска и допустимо ли е правоприемството. Независимо обаче, че искът не е бил допустим на посоченото от въззивния съд основания, той действително се явявал недопустим и на основанието, изложено от районния съд-недопустимост на правоприемството по отношение личния иск за обезщетение за неимуществени вреди. В случая искът за неимуществените вреди-болки, страдания, неудобства и други, които първоначалния ищец бил претърпял в резултат на трудовата злополука, е строго личен иск, доколкото се отнася до чисто субективните изживявания на пострадалия. По тази причина нямало как този личен иск да бъде продължаван от заветниците или законните наследници на починалия, още повече че в определени хипотези (смърт на пострадалия работник) те разполагат с право на свой иск, на самостоятелно правно основание, но за онези неимуществени вреди, които те са претърпели в резултат на смъртта на наследодателя си.
Изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора са изградени изцяло на заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-графична експертиза с вещо лице Й. А. И.. В тази връзка в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. М. Г. и Л. Г. Г. са формулирали процесуално правния въпрос, уточнен от съда по реда на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК, за това може ли съдът при преценката дали е налице даден факт от значение за допустимостта и законосъобразността на производството да обоснове извода си за това само на едно от наличните по делото доказателства или е длъжен да извърши преценка на това доказателство в съвкупност с всички останали събрани до този момент доказателства, като прецени всички значими за това факти и връзките между тях. Този въпрос е съществен и е обуславящ изводите на въззивния съд, поради което по него следва да се допусне касационно обжалване на решението на Окръжен съд Враца, доколкото даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК-решение № 324/13.07.2011 година, постановено по гр. д. № 378/2009 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 508/18.06.2010 година, постановено по гр. д. № 1411/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 174/12.01.2011 година, постановено по т. д. № 36/2010 година по описа на ВКС, ТК, І т. о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150/07.04.2015 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 810/2015 година по подадената от Г. М. Г. с Е. [ЕГН] и Л. Г. Г. с Е. [ЕГН], двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], касационна жалба с вх. № 3583/05.05.2015 година.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.