– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 649
гр. София 24.08.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 08.06.2016 (осми юни две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2119 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7039/20.01.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 8833/22.12.2015 година на Софийски градски съд, ІІІ-в гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1873/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № ІІ-54-173/17.06.2014 година на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 54-ти състав, постановено по гр. д. № 18 822/2014 година. Със същото е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на К. Д. Т. от длъжността „шофьор съчленен автобус” в [фирма] [населено място], извършено със заповед № А-08/01.04.2014 година на Изпълнителния директор на дружеството, на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ за извършени нарушения по чл. 187, т. 8, чл. 187, т. 9 и чл. 187, т. 10 от КТ, като Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от К. Д. Т. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [община] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Плевен по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. Д. Т. е подал отговор на същата с вх. № 60 319/03.05.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 12.01.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 7039/20.01.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е посочил, че за да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано, че на 13.03.2014 година К. Д. Т. е източил гориво от резервоара на управлявания от него автобус, тъй като никой от свидетелите не е бил възприел пряко извършени от Т. действия по точене на гориво или изхвърлянето му в дере, показанията им били противоречиви и относно начина, по който е получен сигнала и неговото съдържание-дали той е подаден от служителя на СДВР Х. И. Г., който е свидетел на твърдяното отнемане на гориво или от друг гражданин-очевидец. Не било установено и от автобуса да липсвало гориво, а е била установена икономия на такова за конкретния ден. Също така не е било установен, че иззетите от полицията пластмасови шишета, открити в близост до спрелия автобус, управляван от Т., съдържат дизелово гориво, което е идентично с взетата проба от самия автобус. Също така първоинстанционният съд бил приел е, че актът за установяване на административно нарушение, подписан от Т. с възражение, не е доказателство за посочените в него факти, тъй като е констатация на органа относно факти, които не са лично възприети от него. Установени са били и твърденията на Т. за техническа неизправност на автобуса, за която е бил подаден сигнал от него, наложила извършване на ремонт на следващия ден сутринта, което е било основателна причина за спиране на автобуса. С оглед това уволнението е било отменено, а предвид безсрочния характер на трудовото правоотношение на Т. е уважен и иска му за възстановяване на работа. Съставът на Софийски градски съд е посочил, че споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Първоинстанционният съд бил обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства, решението му било обосновано и при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни правни норми Събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства не променяли извода за липса на пълно доказване от страна на работодателя, чиято била доказателствената тежест за установяване на описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на трудовата дисциплина, тъй като свидетелят не е видял К. Димитров Т. да източва гориво от автобуса. Във въззивната жалба не се излагали конкретни мотивирани оплаквания срещу първоинстанционното решение, а се преразказвали доказателствата по делото. Изложените доводи във връзка със спазването на изискванията на чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195, ал. 1 от КТ били ирелевантни, тъй като първоинстанционният съд не се бил позовал на такива нарушения при налагането на дисциплинарното наказание, а и в исковата молба липсвали оплаквания за неспазване на процедурата по чл. 193 от КТ, за която съдът не следял служебно.
Във връзка с тези изводи на състава на Софийски градски съд в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че с обжалваното решение е налице произнасяне по правния въпрос за задължението на съда да постанови решението си след като извърши преценка на всички относими към спора доказателства. Този въпрос е включен в предмета на делото и е разрешен от въззивния съд в противоречие с представени към изложението решение № 177/17.03.2010 година, постановено по гр. д. № 3469/2008 година и решение № 62/18.02.2011 година, постановено по гр. д. № 955/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. , а също така и решение № 700/28.10.2010 година, постановено по гр. д. № 91/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 8833/22.12.2015 година на Софийски градски съд, ІІІ-в гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1873/2015 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 7039/20.01.2016 година и такова трябва да се допусне.
На [фирма] [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 80.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8833/22.12.2015 година на Софийски градски съд, ІІІ-в гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1873/2015 година.
ДАВА на [фирма] [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 80.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.