2.стр. от определение по гр.д. № 899/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1299
София, 16 декември 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 899 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на С. апелативен съд от 22.02.2010 г. по гр.д. № 3404/2009, с което е потвърдено частично решението на С. градски съд от 30.06.2009 г. по гр.д. № 5242/2008, като са уважени частично предявените искове по чл. 49 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволни от решението са двете страни.
Недволна от решението в отхвърлителната част е касаторката-истца А. С. П., представлявана от адв. П. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалнправните въпроси за допустимостта на доказателства за влошаването на състоянието на пострадалия след подаването на въззивната жалба и задължението на съда да изслуша заключението на вещо лице, когато не разполага с необходимите специални знания за определяне на степента на увреждане на здравето и прогнозата за развитието на страданието, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Недволен от решението в уважителната част е касаторът-ответник С. община, представляван от адв. Д. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за необходимостта от пълно доказване на факта на увреждането и по материалнопрания въпрос за възможността да се отговаря за вреди от бездействие, без изрична законова уредба на задължение за предприемане на конкретно действие, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни е и са допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истцата е била нападната от глутница безстопанствени кучета, като е изживяла уплаха и страх, а при падането си е получила счупване на петата на левия крак, за което и се дължи справедливо обезщетение в размер на 2.000 лева.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилища, как се установява от представените съдебни решения или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на С. апелативен съд от 22.02.2010 г. по гр.д. № 3404/2009.
Указва на касаторите и им предоставя възможност в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационните жалби, за касаторката-истца в размер на 410,00 лева и за касатора-ответник в размер на 40,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след представянето на документите за внесени такси или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.