ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 666
София , 28. май 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 62 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 567/11.10.2012 на Русенския окръжен съд по гр.д. № 834/2012, с което е потвърдено решение № 1227/29.06.2012 на Русенския районен съд по гр.д. № 1951/2012, с което е отхвърлен предявеният иск за признаване на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” със заповед № 70/18.11.2011 за незаконно и са уважени предявените искове за признаване на уволнението със заповед № 6/30.01.2012 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението в уважителната част е касаторът [фирма], Р., представляван от адв. П. Г. от РАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалнаправния въпрос за правомощията на въззивния съд да провери служебно правилността на обжалваното решение и по материалноправните въпроси за необходимото съдържание на поканата за даване на обяснения и на заповедта за уволнение, както и за правните последици от непосочването на някои от нарушенията в поканата за даване на обяснения, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата К. И. К., представляван от адв.адв. А. Г. и М. Г. от РАК я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие с посочената практика на Върховния касационен съд нито е обосновано значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „инкасатор обществени абонати” по безсрочен трудов договор. След като му е наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” със заповед № 70/18.11.2011, с оспорвана заповед № 6/30.01.2012 работодателят е наложил дисциплинарното наказание уволнение за нарушения при воденето на партидите на 14 посочени абонати, изразяващи се в: непредприемане на мерки за временно прекъсване на услугата поради неплащане в периода 03.08.2009 – 01.01.2012 г.; за неизвършване на технически прегледи на водомерни възли и даване на предписания за отстраняването на констатирани нарушения; за неуведомяване при откриване на повреди по мрежата и шахтите; за непрекъсване на водоподаването на неизправни потребители; както и за допускане на недобори, след като е изискал обяснения на работника: за причините за неспазване на чл. 59, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 2 от Общите условия; защо в картоните на 8 абоната, предложени да получат покани за доброволно изпълнение липсват три имена и ЕГН, непредложена промяна на партида на нередовен абонат, предложен за търсене на съдебна отговорност, как е уведомен абонат за задължението му да промени партидата в 30-дневен срок, за забавяне на изпълнението на задължението за предприемане на мерки срещу нередовни абонати с просрочие над 3 месеца и за над 150 лева; както и за причините да допускане на недобори. Работникът е подал обяснения на 16. и 21.12.2011 г., в които е посочил, че партидите са на починали лица и няма подадени заявления от наследниците за промяна на партидите, както и че вярната информация за абонатите е в карнетите, а не в информационната система, посочил е също че е назначен на длъжността по-късно с доп. споразумение от 06.07.2009 г. Прекият ръководител на ищеца посочва, че изискуемият процент на събираемост не е постигнат, водомерното стопанство е занемарено, често се плаща на брой обитатели, ищецът не изпълнява общите условия и не търси съдействие за подобравяне на работата си. Уволнението е незаконно, тъй като в заповедта не са посочени конкретни нарушения и дати на извършването нито дати на откриването на им, не е посочено точно в какво се състоят отделните нарушения, а процентът на събираемостта е показател, чието постигане зависи от района и от действието на други служители на ответника.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и са разрешени в противоречие са практиката на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 567/11.10.2012 на Русенския окръжен съд по гр.д. № 834/2012.
Указва на касатора [фирма], Р. и му предоставя възможност да представи документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 90,00 лева в едноседмичен срок от връчване на определението.
Делото да докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.