ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 841
София, 26 юни 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1729 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 111/24.11.2014 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 194/2014, с което е отменено частично решение № 429/20.02.2014 на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 2134/2012, като са отхвърлени предявеният иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 524.990,15 лева, съответно 107.570,65 лева (като левова равностойност на 55.000 евро) за първия и 417.419,50 лева (като левова равностойност на разликата от 293.000 евро и 155.638,69 лева) за втория ищец, със законните лихви и е отхвърлен евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД за същите суми.
Недоволни от решението са касаторите А. Л. Ч. и О. В. Ч., представлявани от адвокат Д. С. от АК – Б., които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и по материалноправните въпроси за правоотношенията между представаляван и представител, породени от овластяването, упражняването на представителната власт и разпореждането с полученото от представителя в своя, на представлявания или чужда полза и съотношението между правната уредба на тези отношения при договора за мандат, гестията и неоснователното обогатяване. Касаторът счита, че поставените въпроси обуславят изхода на делото и са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като посочва противоречива съдебна практика, както следва: решение № 667/06.10.2005 на ВКС по т. д. № 991/2004; решение № 208/29.07.2013 на ВКС по гр. д. № 916/2012; решение № 225/28.01.2013 на ВКС по т. д. № 903/2011; Постановление № 7/27.12.1965 на П. и решение № 24/28.01.2010 на ВКС по гр. д. № 4744/2008.
Ответникът по касационната жалба А. Д. Д., представляван от адвокат П. С. от АК – Б. я оспорва, като неоснователна и счита, че въззивното решение е правилно, не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците са предоставили представителна власт на ответника по силата на 4 броя пълномощни да тегли суми в брой от банковите им сметки без ограничения, да нарежда плащания в полза на свободно избрани от него лица, да превежда суми по сметките им без ограничения, да попълва декларации, както и да представлява [фирма] (в което ищците са съдружници), представлявано от първия ищец, както и да сключва договори, да получава парични суми във връзка с търговската дейност на дружеството, да открива и закрива сметки и да представлява дружеството при необходимост от водене на съдебни, административни и граждански производства и да упълномощи в тази връзка адвокат. Съдът е приел за безспорно установено, че ответникът многократно е теглил пари от сметките на ищците в брой, нареждал е суми по сметката на [фирма]; че е закупен имот в [населено място] на името на ищцата Ч., както и че между страните по делото са съществували близки родствени връзки и желание за осъществяване на общо бизнес начинание, в което ищците да участват, чрез тяхното дружество. Въззивният съд е приел, че договорът за поръчка не е формален, но тежестта за доказване мандатното правоотношение е за страната, която го твърди и в случая между страните не е сключен договор за поръчка с посочения в исковата молба предмет, тъй като в цитираните пълномощни не се съдържа конкретно указание към доверителя, че предоставените му права да тегли неограничено суми от посочените сметки, с титуляри доверителите са му предоставени единствено и само със задължението да внася тези суми по сметка на дружеството, с които да увеличава уставния капитал на това дружество и след това да извършва преводи от сметката на по сметка на [фирма] (в което след вписана промяна съдружници са [фирма] и [фирма]), които да служат за финансиране изграждането на курортния комплекс. Видно от свидетелските показания на адвоката, изготвил пълномощните, както и всички документи свързани с регистрацията на трите дружества, никога не е ставало въпрос за договор за поръчка, а за общи пълномощия, като с тези пълномощни ответникът е закупувал имоти на името на ищците. В тази връзка съдът е приел, че години преди предоставяне на права по настоящите пълномощни, видно от приложен по делото нотариален акт /л. 107/, ответникът е разполагал със същите права и представителна власт за осъществяване на сделки за покупка на недвижими имоти от името на ищеца. Съдът е кредитирал и приложените от л.113 до л.120 от делото заверени копия от електронната кореспонденция от периода 2008 – 2009 год., които не са оспорени от ищците, и от чието съдържание се установява, че ищецът се е занимавал с посредничество при закупуване на недвижими имоти в България от руски граждани, в която си дейност е бил подпомаган от ответника. Установено е пред първоинстанционният съд, че към момента, в който [фирма] е била приета за съдружник в [фирма] (на 13.09.2008 год., решение на ОС, а на 24.09.2008 год., вписване в ТР), заедно с дружеството [фирма], степента на завършеност на обекта, който [фирма] е поела задължение да построи е била – груб строеж. Приети са показанията на разпитания свидетел, съдружник в третото дружество [фирма] и изпълняващ функциите на технически ръководител при строителството на обекта в [населено място], че изтеглените суми изцяло или на части са му предоставяни от ответника по делото за разплащане с подизпълнители на строителния обект, за закупуване на материали, за плащане на гориво, без тези суми да са осчетоводявани в счетоводството, тъй като не са превеждани по банков път, като при изпълнението на СМР са закупувани и влагани само качествени и скъпи строителни материали, тъй като са считано, че строежът е за двои нужди. По отношение предявения при евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, въззивният съдът е приел, че изтеглянето на сумите не е извършено без основание, тъй като ответникът ги е изтеглил въз основа на предоставените му с пълномощните права да тегли суми от конкретните сметки. Съдът е приел за безспорно установено от приетата експертизата, че на обекта са извършени СМР на стойност 1.126.188 лева, които не са осчетоводени от [фирма], а от показанията на свидетеля А., се установява, че всички изтеглени от сметките на ищците средства ответникът е предавал на него в качеството му на технически ръководител на строителния обект и са изразходвани за строителството му, като в подкрепа на извода, че сумите предмет на претенциите по чл. 59 ЗЗД са вложени в строежа на сградата е констатацията в заключението на експертизата, изслушана пред БОС, от което се установява, че към момента, в който [фирма] е приета за съдружник в [фирма] – 13.09.2008 год., сградата е изпълнена в груб строеж, като осчетоводените разходи за строежа за извършените СМР, към този момент, включително и стойността на СМР попадащи в необходими СМР за съставяне на Акт обр. 14 са били в размер на 1.492.844.62 лв., а всички суми (с изключение на сумата от 70.000 евро, изтеглена преди тази дата) са изтеглени от сметките на ищците след този момент, т.е. през периода на строителство, в който се извършват довършителни СМР, за които дружеството [фирма] именно има пропуски в актуването и осчетоводяването.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като материалноправните въпроси обуславят решението по делото, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 111/24.11.2014 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 194/2014.
Указва на касаторите А. Л. Ч. и О. В. Ч. и им предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесат по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на общо 10.500,00 лева или 2.152,00 лева за първия и 8.348 лева за втората, като представят документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.