О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1072
гр.София, 12.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 878/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. И. Б., Л. Г. Н., М. Г. М., К. М. Г. – лично за себе си и като настойник на пълно запретената Д. К. Г. и В. К. П. (последните трима като правоприемници на починалата след постановяване на въззивното решение Е. И. Г.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3162 от 09.05.2012 г. по гр.д.№ 11289/ 2011 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 6405/ 2009 г. и по този начин по отношение на касаторите е признато за установено, че в заявление-декларация за внасяне на земеделски земи в ТКЗС, подадено от братя С. и Т. В. Ф. от [населено място] е извършено допълнително вписване на името на В. Х. Ф., с което е осъществен съставът на престъпление по чл.309 ал.1 от НК.
Жалбоподателите твърдят в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че въззивното решение е недопустимо и в тази връзка повдигат процесуалноправни въпроси за предпоставките, при които е допустим иск за установяване на престъпно обстоятелство като считат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържат, че въззивният съд разрешил в противоречие с практиката на ВКС и при условията на противоречива практика материалноправният въпрос има ли извършено престъпление, ако преправен частен документ не е бил използван за доказване на съществуващо право и процесуалноправните въпроси длъжен ли е въззивният съд да отстрани процесуалните нарушения на първата инстанция както и допустимо ли е съдебно решение по чл.124 ал.5 от ГПК, в което не е посочено кое гражданско право е засегнато от престъпното деяние.
Ответните страни С. Т. В. и В. С. В. не вземат становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Въззивният съд е установил, че ищците и ответниците са низходящи на В. Х. Ф., бивш жител на [населено място]. Същият е починал през 1948 г. При образуване на ТКЗС в селото е подадена заявление-декларация за внасяне на земеделски земи в ТКЗС, която е подписана от братя С. и Т. В. Ф. от [населено място]. При реституцията на земеделската земя било подадено заявление по ЗСПЗЗ за възстановяване на внесената с тази декларация земя, но ОСЗГ постановила възстановяването в лицето на наследниците на В. Х. Ф., а не в лицето на наследниците на братя С. и Т. В. Ф.. Съдът е установил, че върху в заявлението-декларация е допълнено името на В. Х. Ф., но не е установил именно така преправеният документ да е представен пред ОСЗГ и че въз основа на него е прието кои се явяват правоимащи по земеделската реституция лица. Прието е, че за преправянето на документа не може да се образува наказателно производство поради изтекла давност, което обусловя допустимостта на установителния иск.
При тези мотиви на въззивната инстанция поставеният от касаторите въпрос за предпоставките, при които е допустим иск за установяване на престъпно обстоятелство, и по-конкретно налице ли е интерес от установяване на документно престъпление при наличие на неоттегляемо решение за реституция на земеделска земя, обуславя въззивното решение. Освен това съдът приема, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като практиката по него не е установена. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато, а доколкото въпросът е свързан с допустимостта на атакуваното решение, останалите повдигнати от касаторите правни въпроси съдът ще обсъди като касационни основания, ако се стигне до разглеждане на спора по същество.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3162 от 09.05.2012 г. по гр.д.№ 11289/ 2011 г.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 40 лв (четиридесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: