ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 182
София, 07. февруари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 770 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 29.03.2012 г. по гр.д. № 610/2012, с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 05.01.2012 г. по гр.д. № 20913/2010, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, изменено в частта за разноските с определение от 18.04.2012 г. по същото дело.
Недоволен от решението е касаторът *** „Св. С.” П., представляван от адв. К. К. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността трудовото правоотношение да бъде прекратено с една заповед на повече основания (съкращение и намаляване обема на работата) и правните последици от това, че някои от тях е възможно да не са налице, необходимо ли е да се иска разрешение от инспекцията по труда за всяко посочено основание, както и за значението на посочването на наименованието на длъжността в трудовия договор, длъжностната характеристика и реално изпълняваните задължения за определяне на съдържанието на трудовото правоотношение в т.ч. трудовата функция с оглед извършването на подбора с необходимите участници, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Г. Н. Ч., представляван от адв. Б. Г. от ПАК прави отвод за недопустимостта й и евентуално я оспорва, като счита, че не е обосновано значението на повдигнатите правни въпроси, а въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третия иск е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е (подписана е от упълномощения адвокат на касатора) и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „старши учител прогимназиален етап” по безсрочен трудов договор, преподавал е „история и цивилизация”. Решението за съкращение не е взето от директора на училището, а от друго лице без данни да е било упълномощено, в предизвестието е посочено, че трудовият договор се прекратява поради съкращение, а заповедта за уволнение е издадена поради намаляване обема на работата и съкращение, подборът е извършен между преподавателите по „история и цивилизация” (там обемът на работата е намален), а не между всички „старши учители прогимназиален етап”, както и че разрешението за уволнение от инспекцията по труда трябва да е издадено не само за работника и основание за закрилата, но и за основанието за уволнение.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правен въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 29.03.2012 г. по гр.д. № 610/2012, изменено в частта за разноските с определение от 18.04.2012 г. по същото дело.
Указва на касатора *** „Св. С.” П. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 90,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.