Решение №922 от 26.7.2012 по гр. дело №3017/3017 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
София, 26.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 808 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „Б.М. Т.”.-ООД, чрез процесуалния представител адв.С. Д. срещу въззивно решение №11/12.01.2012 г. по в.гр.д.№461/2011 г. на Апелативен съд-гр.В.Търново, с което е потвърдено решение № 155/09.07.2010 г. по гр.д.№1231/2009 г. на Окръжен съд-гр.В.Търново в обжалваните осъдителни части. Решението е постановено при участието на ЗД „Б. И.”-АД, като трето лице –помагач на касатора. Първоинстанционният съд е уважил частично предявените от Ц. Г. Д. и Р. Т. Д. искове срещу Н. М. И. и „Б М Т.”-ООД въз основа на чл. 45 и чл.49 ЗЗД, като ги е осъдил да заплатят солидарно на всеки един от ищците по 750 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от направени разходи за погребение и по 100 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от загубата на техния съпруг и баща Т. Р. Д.,ведно със законната лихва от 06.07.2007 г.,като първият ответник е причинил виновно ПТП,действайки като изпълнител-шофьор на възложена му от втория ответник работа.Исковете до пълния претендиран размер са отхвърлени. Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение в частите, с които исковете за неимуществени вреди са уважени за размера над 20 000 лв. за всеки от ищците.Решението на въззивния съд в частите с които исковете за неимуществени вреди са уважени до този размер и с които са уважени исковете за имуществени вреди е влязло в сила.
Касаторът в отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи касационно основание по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК. Формулира следния процесуално-правен въпрос за допускането му: „Допустимо ли е при определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът да обсъжда и съобразява обстоятелството за лишаване от издръжка на лица,които са били издържани от пострадалия?”Излага съображения,че при определяне справедливия размер на присъдените обезщетения въззивният съд е съобразил и търпените от тях имуществени вреди,материалната им затрудненост поради оставането им без средства след смъртта на пострадалия, който единствен е имал доходи. Счита,че по този начин незаконосъобразно и в противоречие с ППВС №4/23.12.1968 г. по гр.д.№28 /1968 г. е разширен фактическия състав пораждащ правото на обезщетение за неимуществени вреди,включвайки в него допълнителни факти, даващи основание на обезщетение за имуществени вреди.Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу решение, подлежащо на касационен контрол.Поради това тя е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба е взел становище по нея в законовоустановения срок.Счита,че съдът не е допуснал смесване на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди и че е присъдил такова само за болките и страданията от загубата на морална опора и подкрепа на починалия.Не претендира разноски.
Настоящият състав на ВКС счита,че обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационен контрол.
Поставеният в изложението правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, установена с ППВС № 4/68 г., т. 1. Според приетото в него, в случаите на причинена смърт близките на пострадалия, които са били издържани от него или са имали право да търсят издръжка, имат право да търсят обезщетение за понесените от тях вреди с лишаването им от възможността да получават издръжката, доколкото вредите им не се покриват от получаваната от тях наследствена пенсия, т.е. като предявят иск за имуществени вреди.В случая въззивният съд не се е занимавал с такъв иск.Той е присъдил обезщетение за причинени неимуществени вреди.Поставеният материалноправен въпрос от касатора следва да се разглежда в светлината на това, извън иска за имуществени вреди, съответства ли на критериите за справедливост при определяне размера на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди да се отчита обстоятелството,че наследниците на пострадалия са били издържани от него .Уточнен по този начин въпросът е обуславящ изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По искането за разноски съдът следва да се произнесе с решението си.
Поради изложените съображения състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №11/12.01.2012 г. по в.гр.д.№461/2011 г. на Апелативен съд-гр.В.Търново, в ЧАСТИТЕ, с които исковете предявени от Ц. Г. Д. и Р. Т. Д. за неимуществени вреди са уважени за сумите над 20 000 лв. до 100 000 лв. за всеки от тях.
В останалите части решението е влязло в сила.
Указва на касатора „БМТ.”-ООД-гр.Х. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 200 лв. и да представи платежен документ за това.
В случай на неизпълнение на указанието производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на платежния документ в срок делото да бъде докладвано за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на ІV г.о. ВКС на РБ.
В случай на неизпълнение на указанията делото да бъде докладвано на съдията-докладчик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top