3
определение по гр.д.№ 2955 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 22.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2955 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Т. против решение № VI-9 от 13.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 1636 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд, II-ро гражданско отделение, VI-ти въззивен състав, с което е отменено изцяло решение № 94 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 659 от 2014 г. на Районен съд- Несебър и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Е. Ц. П.- Н. против С. Х. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост на ищцата и осъждане на ответницата да предаде на ищцата следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект с идентификатор 11538.2.95.3.1 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.10.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в [населено място], [община], Бургаска област, сграда 3, ет.1, ап.1, разположен в поземлен имот с идентификатор 11538.2.95, предназначен за жилище с площ от 69 кв.м., ведно с 5,02 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място и 2. Самостоятелен обект с идентификатор 11538.2.95.3.7 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.10.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в [населено място], [община], Бургаска област, сграда 3,ет.2, ап.1, разположен в поземлен имот с идентификатор 11538.2.95, предназначен за жилище с площ от 71 кв.м., ведно с 5,12 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор от 01.07.2016 г. ответницата по жалбата Е. Ц. П.- Н. оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане и да й се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови решение за уважаване на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че договорът от 31.10.2008 г., обективиран в нотариален акт № 7 от 31.10.2008 г., по силата на който съпругът на ищцата С. Я. Н., действащ лично и като неин представител, е продал процесните два апартамента на [фирма], е нищожен като сключен в нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД- тъй като ищцата Е. Ц. П.- Н. не е упълномощавала съпруга си да договаря с друго лице, което той също представлява. Поради това този договор няма вещно-прехвърлително действие и не е направил собственик на имотите [фирма]. Съответно на това не са станали собственици на процесните два апартамента и последващите купувачи- [фирма] /купувач по нотариален акт № 87 от 27.11.2008 г./ и ответницата С. Х. Т. /купувач по нотариални актове № 59 и № 60 от 14.08.2009 г./. По възражението на ответницата в отговора на исковата молба за недопустимост и неоснователност на иска поради пропускането на крайния 3-годишен срок по чл.24, ал.4 СК за оспорване на договора от 31.10.2008 г., въззивният съд е приел, че в конкретния случай на прехвърляне на имот от един от съпрузите с пълномощно от другия съпруг разпоредбата на чл.24, ал.4 СК не намира приложение.
Във връзка с правоизключващото възражение на ответницата за придобиване на апартаментите по давност, съдът е приел, че ответницата е добросъвестен владелец, но не е владяла процесните имоти в продължение на повече от 5 години /от датата на покупката на апартаментите до датата на завеждане на иска са по-малко от 5 години/. Приел е също така, че ответницата не може да присъедини по реда на чл.82 ЗС към собственото си владение владението на праводателя си [фирма], тъй като неговото владение не е еднородно с владението на ищцата- [фирма] бил недобросъвестен владелец на имотите.
С оглед тези мотиви на въззивния съд касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречието му с посочена от касаторката задължителна съдебна практика /решение № 712 от 04.02.2011 г. по гр.д.№ 371 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 65 от 02.03.2012 г. по гр.д.№ 482 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/ по посочения на стр.12 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос: Добросъвестно ли е владението на купувач по действителна сделка, ако към момента на сключване на тази сделка той не е знаел, че праводателят му не е бил собственик ?
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VI-9 от 13.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 1636 от 2015 г. на Бургаския окръжен съд, II-ро гражданско отделение, VI-ти въззивен състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 397,31 лв. /триста деветдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/.
УКАЗВА на същата, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.