7
определение по гр.д.№ 484 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
гр.София, 21.12 .2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 484 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на П. С. С.- Б., Л. С. Б. и М. С. Б. срещу решение № 1639 от 11.07.2017 г. по гр.д.№ 4764 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е отменено изцяло решение № 4632 от 22.10.2009 г. по гр.д.№ 3175 от 1998 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, 9 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от П. С. С.- Б., Л. С. Б. и М. С. Б. срещу Ю. А. К. и Х. И. К. искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване за установено правото на собственост на ищците и за осъждане на ответниците да предадат следните недвижими имоти:
1. 1/2 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО с площ от 665 кв.м., находящо се в [населено място]- Б., [улица], съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1937.751 по кадастралната карта на [населено място], район „В.“, одобрена със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставляващо по предходен план парцел V-751 в кв.223 по регулационния план на [населено място], м.“Г. глава“, заедно с намиращите се в него кладенец, декоративен басейн, септична яма и огради и
2. МАГАЗИН с площ от 11,68 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], партерен етаж, заедно с клозетно помещение, избено помещение /под стълбището/ с площ от 6 кв.м. и 2,50/100 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд е недопустимо и неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2, и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 138 от 03.12.2014 г. по гр.д.№ 1982 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., т.6 и т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 118 от 04.03.2009 г. по гр.д.№ 132 от 2008 г. на ВКС, ГС, III г.о., решение № 177 от 28.05.2011 г. по гр.д.№ 844 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 95 от 18.05.1983 г. по гр.д.№ 1487 от 1983 г. на ВС, I г.о., решение № 271 от 07.02.1977 г. по гр.д.№ 2652 от 1976 г. на ВС, I г.о., решение № 369 от 17.12.2014 г. по гр.д.№ 1833 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 288 от 05.05.1989 г. по гр.д.№ 195 от 1989 г. на ВС, III г.о., решение № 52 от 11.03.2016 г. по гр.д.№ 3292 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 247 от 28.10.2013 г. по гр.д.№ 2769 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., ППВС № 7 от 1965 г., решение № 78 от 19.07.2016 г. по гр.д.№ 355 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 411 от 03.12.2015 г. по гр.д.№ 2987 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр.д.№ 759 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1436 от 03.07.2015 г. по гр.д.№ 747 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, решение № 182 от 27.01.2015 г. по гр.д.№ 1390 от 2014 г. на Софийския апелативен съд, Тълкувателно решение № 2 от 14.05.1991 г. по гр.д.№ 2 от 1991 г. на ОСГК на ВС, решение № 271 от 07.02.1977 г. по гр.д.№ 2652 от 1976 г. на ВС, I г.о., решение № 113 от 05.03.2009 г. по гр.д.№ 5859 от 2007 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 172 от 02.03.2010 г. по гр.д.№ 62 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 144 от 13.07.2009 г. по в.гр.д.№ 80 от 2009 г. на Хасковския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1733 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 1514 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение по гр.д.№ 852 от 2007 г. на Старозагорския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1133 от 17.09.2009 г. по гр.д.№ 970 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 118 от 02.07.2014 г. по гр.д.№ 6772 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 229 от 30.11.2015 г. по гр.д.№ 1755 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните правни въпроси:
1. Недопустимо ли е въззивно решение, при което съдът пререшава въпроса за действителността на договори за продажба, на които се позовава страна по делото, при положение че в тази част решението е влязло в сила ?
2. Допустимо ли е пред въззивния съд за пръв път да се правят нови възражения, включително правоизключващи и правоунищожаващи, както и възражение за възстановяване на запазена част от наследство ?
3. Задължен ли е съдът да даде самостоятелна правна квалификация на исковете и обвързан ли е от дадената такава в исковата молба или от страните ?
4. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички кумулативно съединени искове за нищожност и може ли да се произнесе по евентуалния иск, без да е разгледал и отхвърлил всички главни искове ?
5. Длъжен ли е съдът да обсъди представените доказателства и изложи съображения по поддържаните доводи, релевантни за изхода на спора и принципните изисквания на дейността на инстанцията по същество налагат ли извършване на анализ на приетите по делото експертизи и свидетелски показания при съществено противоречие между тях и излагане на съображения защо се дава вяра на едни от заключенията на вещите лица и свидетелите, а на други- не ?
6. При оспорване автентичността на подписа на документ, представен в копие, както и на заключението на графологическата експертиза, извършена по същото копие на документа, копието има ли доказателствена сила и представлява ли годен обект на изследване и за доказателствени изводи за авторството на документа ?
7. Действителен ли е и поражда ли целените правни последици актът, издаден от материално некомпетентен орган ?
8. Безпаричността на една покупко-продажба, при намерение между страните цена изобщо да не бъде плащана, винаги ли прикрива дарение и при възражение за симулация длъжен ли е съдът да установи характера и вида на симулацията и дисимулативната сделка ?
9. Безпарична продажба, извършена с цел и основание обезнаследяване на рождени деца и съпруг, противоречи ли на добрите нрави ?
10. Може ли несамостоятелни, обслужващи вещи, съставляващи общи на етажните собственици, да бъдат отчуждавани, съответно може ли да се отчужди идеална част от земята като обща на две или повече сгради част, без съгласието на всички етажни собственици ?
Освен това касаторите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
11. Кои действия и бездействия представляват укриване на завещание по смисъла на чл.3, б.“в“ от Закона за наследството и по-конкретно: представлява ли укриване на завещанието премълчаването на факта за извършеното завещателно разпореждане, с цел да не бъде узнато от наследниците по закон ?
12. Представлява ли оповестяване на всички заинтересовани лица обявяването на саморъчно завещание по реда на чл.27 и сл. ЗН ?
В писмен отговор от 22.12.2017 г. ответниците Ю. А. К. и Х. И. К. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявените искове по чл.108 ЗС за собственост на магазин, находящ се в [населено място], бул.“П. Е.“ № 73 и на 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в кв.Б., [улица], въззивният съд е приел, че с нотариални актове № 69 от 03.12.1997 г. и № 71 от 08.12.1997 г. наследодателят на ищците С. А. Б. валидно е прехвърлил на сестра си и ответница по делото Ю. А. К. тези имоти.
Приел е за неоснователни твърденията на ищците за нищожност на прехвърлителните сделки поради липса на предоставени права по чл.38 ЗЗД, тъй като пълномощникът по тази сделка Х. К. не е договарял сам със себе си, а приобретателката по сделката Ю. К. се е явила лично пред нотариуса за сключване на тази сделка, а освен това С. Б. изрично е упълномощил Х. К. да продаде този имот именно на сестра му Ю. К., като е знаел, че Х. К. е съпруг на Ю..
За неоснователно е прието и твърдението за нищожност на сделките поради нарушение на чл.20 ГПК /отм./, доколкото пълномощникът на С. Б. по тези сделки- Х. К. не го е представлявал пред съд, а само пред нотариуса за сключването на тези сделки.
Приел е за неоснователно и възражението за висяща нищожност на сделките на основание чл.22 СК /отм./, тъй като процесните имоти не са били съпружеска имуществена общност на С. Б. и съпругата му ищца по делото П. С. Б.
За недоказано е прието и твърдението за нищожност на договорите за покупко-продажба поради това, че прикривали дарение. Според съда, доказателства затова не са събрани, а и дори да се докажело, че се касае за дарение, това не би променило крайният извод затова, че процесните имоти са били прехвърлени на ответниците приживе от С. Б., поради коетои ищците не са станали техни собственици по наследяване от С. Б.
За неоснователно е прието твърдението за несъответствие между посочената в договорите цена на прехвърлянето и волята на прехвърлителя С. Б., доколкото Б. е упълномощил Х. К. да продаде имотите при цена и условия, каквито намери за добре.
Неоснователно според съда е и твърдението за нищожност на сделките поради липса на съгласие /поради невъзможност на упълномощителя С. Б. да разбира свойството и значението на извършеното от него упълномощаване, поради влошеното му здравословно състояние/, тъй като от заключенията на приетите по делото съдебно-медицински експертизи и показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установявало, че до смъртта си С. Б. е разбирал свойството и значението на действията си.
Изцяло за недоказани са счетени твърденията на ищците за унижощаемост на договорите за продажба поради измама и крайна нужда.
От приетите по делото съдебно-графологически експертизи безспорно било доказано и че подписите върху пълномощните за извършване на двете процесни сделки са поставени лично от С. Б..
За неоснователно е прието и твърдението за нищожност на договора за прехвърляне на ид.ч. от дворното място, поради това, че то, според ищците, представлявало обща част на сгради- етажна собственост. Съдът е приел, че поради липсата на твърдения и доказателства от страна на ищците за броя и вида на сградите, находящи се в това дворно място, съдът не следва да се произнася относно това дали при извършване на сделките е допуснато нарушение на чл.38, ал.2 ЗС.
Не на последно място, за неоснователно е прието твърдението за нищожност на пълномощните за извършване на прехвърлителните сделки от 23.11.1997 г., поради заверяването им от неправоспособен нотариус. Видно от заповед № ЛС-И-1966 от 12.11.1997 г., подписана от Заместник министъра на правосъдието и правната евроинтеграция Н. Ф., заверилата пълномощните Е. К. К. е била съдебен кандидат в Софийския градски съд и като такава е била назначена да изпълнява длъжността „стажант-нотариус“ за срок от един месец, считано от 17.11.1997 г. до 17.12.1997 г.
Въззивният съд е отказал да се произнесе по твърденията на ищците за придобиване по давност на подобренията в дворното място, за нищожност на сделките на основание чл.42 ЗЗД поради договаряне във вреда на представлявания, за привидност и нищожност поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, за унищожаемост поради грешка, измама и крайна нужда и за възстановяване на запазената част на ищците от наследството на С. Б., като е счел, че се касае за изменение на исковете и предявяване на нови искове едва пред въззивната инстанция, което е недопустимо съгласно приетото в т.6 и т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Независимо от горното, съдът е приел, че ответницата Ю. К. разполага с валидно саморъчно завещание от С. Б., с което той й е завещал притежаваното от него имущество. Това завещание било обявено пред нотариус на 16.04.1998 г.
Така постановеното решение противоречи на посочената от касаторите съдебна практика по петия поставен правен въпрос в неговата първа част: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и изложи съображения по всички доводи и възражения на страните ?
По този въпрос е налице непротиворечива практика на ВКС в смисъл, че в производството по въззивно обжалване с въззивна жалба, подадена при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, тоест при т.нар.пълен въззив, въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички доводи и възражения на страните по делото, а не само по посочените във въззивната жалба. В този смисъл са например посоченото от касаторите решение № 78 от 19.07.2016 г. по гр.д.№ 355 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., както и т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
В противоречие с тази практика на ВКС, във въззивното решение съдът въобще не се е произнесъл по възражението на ищците за нищожност на заповед ЛС-И-1966 от 12.11.1997 г., с която Заместник министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Н. Ф. е назначил съдебният кандидат Е. К. К. да изпълнява длъжността „стажант-нотариус“ за срок от един месец, считано от 17.11.1997 г. до 17.12.1997 г. – поради това, че подписалият тази заповед Заместник министър не е бил надлежно упълномощен от Министъра да подписва такива заповеди /заповедта била подписана със запетая/, поради това, че според ищците Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция не е бил материално компетентен съгласно Закона за съдебната власт /отм./ да назначава съдебни кандидати за нотариуси, а само за стажант-нотариуси и поради това, че посоченият в тази заповед стажант-нотариус не е бил вписан в регистъра на Нотариалната камара. Това възражение ищците са направили за първи път пред въззивния съд /стр.159 от гр.д.№ 65 от 2010 г. на Софийския апелативен съд/ и са продължили да го поддържат и при второто разглеждане на делото от въззивен съд- след отмяната на първото въззивно решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК /стр.37, стр.42, стр.190 и стр.353 от гр.д.№ 4764 от 2012 г. на Софийския апелативен съд/. Въпреки, че такова възражение не се съдържа във въззивната жалба на ищците, тъй като въззивното производство се е развивало по реда на ГПК от 1952 г. /отм./, въззвният съд е бил длъжен да се произнесе по него.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1639 от 11.07.2017 г. по гр.д.№ 4764 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите П. С. С.- Б., Л. С. Б. и М. С. Б. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 353,79 лв. /триста петдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната им жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.