2
определение по гр.д.№ 4563 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 18.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4563 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. В., И. Х. В., И. З. З., К. И. З., З. И. З., Е. Г. С., М. Д. Н., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. срещу решение № 3817 от 14.07.2017 г. по в.гр.д.№ 249 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд, с което са обезсилени решение № 6628 от 11.11.2016 г. и допълнително решение № 286 от 16.01.2017 г. по гр.д.№ 84 от 2015 г. на Разложкия районен съд по предявен от касаторите срещу [фирма] иск по чл.54, ал.2 ЗКИР и е прекратено производството по делото, като на третите лица-помагачи на ответника – И. Д. В., К. Д. В., Л. Д. В. и Е. Д. Р. са присъдени разноски в размер на 1225 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВКС /т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 161 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 1253 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 247 от 13.10.2014 г. по гр.д.№ 3003 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 166 от 03.01.2017 г. по гр.д.№ 209 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 126 от 08.06.2016 г. по гр.д.№ 3182 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 115 от 28.02.2017 г. по гр.д.№ 3807 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 194 от 14.07.2011 г. по гр.д.№ 1101 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 250 от 29.12.2011 г. по гр.д.№ 180 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 332 от 09.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 3305 от 2016 г. на ВКС, ГК, III г.о., , решение № 262 от 02.04.2014 г. по гр.д.№ 2647 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 142 от 06.10.2015 г. по гр.д.№ 3079 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 89 от 13.06.2017 г. по гр.д.№ 60288 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 576 от 07.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 515 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о. по следните правни въпроси:
1. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, когато е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, изразяваща се в отразяване на съсобствен на страните в производството недвижим имот като собствен единствено на ответника ?
2. Ще послужи ли решението, постановено в това производство, като основание за промяна на погрешно отразените в кадастралната карта и кадастралния регистър данни относно правото на собственост върху имота и неговите титуляри ?
3. Дължат ли се разноски на третото лице-помагач ?
Освен това, според касаторите, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 03.11.2017 г. ответникът [фирма] оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените разноски.
Третите лица- помагачи на страната на ответника- И. Д. В., К. Д. В., Л. Д. В. и Е. Д. Р. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване, посочен в чл.283 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл. 280, ал.2 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./ подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
За да постанови обжалваното решение за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение по иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от предявяването на такъв иск, тъй като в случая не била налице грешка или непълнота в кадастралната карта, която би могла да се поправи или допълни след постановяване на решението по този иск, а било налице само неправилно отразяване в кадастралните регистри на лицата, които са собственици на процесния имот: вместо като съсобственици да са вписани ищците и ответникът, като собственик е вписан само ответникът.
Така постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване служебно от ВКС по съмнение за неговата допустимост: Видно от исковата молба, налице е нередовност на тази искова молба, изразяващо се в несъответствие между нейната обстоятелствена част и петитум. В обстоятелствената част на исковата молба ищците по същество твърдят, че е налице непълнота на кадастралната карта, изразяваща се в това, че в нея не е нанесен съсобствения между тях и ответника имот с № 013016 по плана на землището на [населено място] с площ 5 189 кв.м., който имот е нанесен в представената към исковата молба и намираща се на лист 10 от първоинстанционното дело скица- проект за изменение на кадастралната карта на [населено място] като имот проектен № 02676.13.35 /в границите на нанесения имот с идентификатор 02676.13.32 с площ 5713 кв.м./. Същевременно петитумът на исковата молба е да се признае за установено по отношение на ответника [фирма], че към датата на влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и към настоящия момент ищците и ответника са съсобственици на имот с идентификатор 02676.13.32 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 5 713 кв.м., който видно от представената към исковата молба скица- проект и намиращата се на лист 80 от първоинстанционното дело скица, не съвпада по граници с претендирания имот № 013016 /имот № 013016 е част от имот с идентификатор 02676.13.32/. Тоест, претендира се собственост върху целия имот с идентификатор 02676.12.32, въпреки че в обстоятелствената част не се твърди ищците и ответното дружество да са придобили останалата реална част от имот с идентификатор № 02676.13.32 /извън границите на ненасенения имот № 013016 по картата на землището на [населено място], с проектен № 02676.13.35/. Освен това, това искане на ищците /за установяване на съсобствеността върху целия имот с идентификатор № 02676.13.32 по кадастралната карта на [населено място]/ е в противоречие с посочения и обоснован от тях правен интерес за предявяване на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР- отказа на общинската администрация в [населено място] да измени кадастралната карта, така както е посочено в скица- проект, находяща се на лист 10 от първоинстанционното дело, тоест чрез нанасяне в кадастралната карта на имот с проектен идентификационен № 02676.12.35.
Предвид тези противоречиви твърдения в исковата молба, същата се явява нередовна и е налице съмнение относно това какъв иск е предявен и за кой имот: иск по чл.124, ал.1 ГПК за имот с идентификатор № 02676.13.32 по кадастралната карта на [населено място], иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за нанасяне в кадастралната карта на [населено място] на имот № 013016 по картата на землището на [населено място] /с проектен № 02676.13.35/ или са предявени и двата иска. Съответно налице е съмнение относно това дали първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли допустимо- по редовна искова молба и точно по предявения от ищците иск.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3817 от 14.07.2017 г. по в.гр.д.№ 249 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на делото в размер на 1068,33 лв. /хиляда шестдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.