3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 103
гр. София ,03.02.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 564 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 29.06.2009г. по гр.д.№ 325/2006г. С. градски съд, ІІ-А отделение е отменил частично решението на Софийския районен съд, 47 състав от 25.07.2005г. по гр.д.№ 8950/1998г. , с което е отхвърлен предявения иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и е признал за установено по иска на С. Н. Д., В. Н. Д., Б. С. Д., К. В. Я., П. В. М., Б. К. З. , Бойка В. С. и Ц. В. В. предявен срещу Р. С. П., Ж. М. Р. , Р. Д. Д. , С. Л. Л. , Н. Л. Г., Р. И. Д. и С. Илиева Г. че към момента на образуване на ТКЗС В. през 1958г. наследниците на Д. Н., починал през 1953г. са били собственици на 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти:1.нива в м. „Буруленица” от 8 дка, 2. нива в м. „Б. дол” от 2 дка 3. нива м.”Долищата” от 9 дка, 4. нива в м.”Св.П.” от 0.8 дка 5. нива в м.”С. П.” от 6 дка,6. нива в м.”Зад дъбо” от 1.8 дка 7. нива в м.”Лаго” от 0.7 дка, 8. нива в м. „Герено” от 2.3 дка, 9. нива в м.”Заграднята” от 1.6 дка, 10.ливада в м.”Блатото” от 0.7 дка, 11. ливада в м.”Г.” от 7.4 дка, 12. ливада в м.”Стоянини поляни” от 2.4 дка,13. гора от 4 дка в м.”Л.” като за останалите 2/3 ид.ч. от имотите искът е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че е налице спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ , защото спорнте имоти са заявени за възстановяване от наследниците на С. П. и К. Д., а ищците претендират право на собственост в полза на общия наследодател Д. П.Н.. Той е наследник по закон на П. Н. , който е завещал на Д. Н. и съпругата му М. П. 1/3 ид.ч. от всички свои недвижими имоти. Съдът е зачел правното действие на завещанието и по съображение, че не е доказано Д. Н. да е станал собственик на друго основание е приел, че наследниците му притежават 1/3 от имотите.
Въззивното решение е обжалвано в срок от Р. И. Д. и С. Илиева Г. . В изложението за допускане на касационното обжалване , депозирано с молба от 11.08.2009т. след указания на съда за отстраняване нередовността на касационната жалба е посочено, че е нарушен чл.280 ал.1 т.3 ГПК като неправилно е приложен чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и са присъдени „фиктивни имоти, които не са собственост на ищците и на ответниците и не са внасяни от в ТКЗС”. Така поставеният въпрос е свързан с правилността на фактическите изводи на съда и е неотносим за производството по чл.288 ГПК. Според разясненията в т.1 на ТР 1/2009г.на ВКС, ОСГК и ТК правният въпрос , който касаторът формулира в приложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК трябва да е включен в предмета на делото и да е обусловил правните изводи на съда. В случая такъв въпрос, свързан с тълкуване на процесуални или материалнопрани норми не е поставен и не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК, а това е достатъчно основание за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Въззивното решение е обжалвано с допустима самостоятелна касационна жалба и от ответниците Ж. М. Р., Р. Д. Д. и Р. С. П.. В приложението към нея са поставени материалноправните въпроси за предпоставките за установяване на правото на собственост към 1958г. при спор за материално право по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, придобивната давност и нейното приложение като касаторите се позовават на противоречива съдебна практика – определение № 504 от 05.11.2008г. по гд.№ 2480/2008г. на ВКС, І г.о. и определение № 191 от 12.03.2009г. по гр.д.№ 4554/2008г. на ВКС, І г.о. Тези определения са постановени в производство по чл.288 ГПК, което има за предмет селектиране на касационните жалби по критериите на чл.280 ал.1 ГПК , без да се извършва тълкувателна дейност и не се обхващат от съдебната практика по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Налице е основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по втория въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чр.188 ГПК /отм./ и съдържанието на мотивите на въззивния съд, който съгласно ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК т.19 е длъжен да разгледа самия материалноправен спор , включително да се произнесе и по всички правни доводи страните . В случая тази задължителна практика не е събразена, тъй като не е обсъдено правоизключващото възражение на ответниците за придобиване на собствеността от техния пряк наследодател С. П. по давност.
В изложението към процесуално допустимата жалба на ищците С. Н. Д., В. Н. Д., Б. С. Д., К. В. Я., П. В. М., Б. К. З. , Бойка В. С. и Ц. В. В. се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Формулираните въпроси за размера на наследствените права и квотата на наследниците с оглед нормите на ЗН при препращането към касационната жалба по конкретно разрешените въпроси от въззивния съд следва уточнят в смисъл наследниците по завещание на идеална част от наследството , които са наследници и по закон получават ли дял от неразпореденото за след смъртта на наследодателя наследствено имущество. Въпросът няма разрешение с изрична разпоредба на ЗН и е от значение за определяне на правата на ищците от наследственото имущество, следователно налице е основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софиския градски съд , ІІ-А отделение от 29.06.2009г. по гр.д.№ 325/2006г. по жалбата на С. Н. Д., В. Н. Д., Б. С. Д., К. В. Я., П. В. М., Б. К. З. , Бойка В. С. и Ц. В. В. в частта, в която е отхвърлен иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за разликата от 2/3 ид.ч. за нивата в м.”Б. дол”, както и за разликата от 1/3 до ? за останалите имоти.
Указва на касаторите С. Н. Д., В. Н. Д., Б. С. Д., К. В. Я., П. В. М., Б. К. З. , Бойка В. С. и Ц. В. В. в едноседмичен срок от съобщението да внесат 160 лв. /сто и шестдесет лева/ държавна такса по сметка на Върховния касационен съд и в същия срок да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
ДОПУСКА касационното обжалване на същото решение и по жалбата на касаторите Ж. М. Р., Р. Д. Д. и Р. С. П. на решението в частта, в която е уважен иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.
Указва на касаторите Ж. М. Р., Р. Д. Д. и Р. С. П. да внесат 80 лв. държавна такса по сметка на Върховния касационен съд и в същия срок да представят вносния документ по делото в противен случай жалбага ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба вх.№ 37569 от 15.07.2009г. на Р. И. Д. и С. Илиева Г. .
След изтичане на срока за внасянето на държавните такси делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: