4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 493/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1054
гр. София, 11.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 493 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от И. Б. П. и от Р. Я. Н. срещу решение № 50 от 13.01.2011 г. по гр. д. № 340/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 3649 от 04.12.2009 г. по гр. д. № 5537/06 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която искът на [фирма] за предаване владението на имот № 856 по КП на [населено място] е отхвърлен. В отменената част е постановено ново решение, с което И. П. и Р. Н. са осъдени да предадат на [фирма] владението върху част от имот № 856 с площ от 24.612 дка, оцветена в жълто по скицата на вещо лице, неразделна част от решението, придобит с договор за продажба на търговско предприятие от 07.04.2004 г. Оставил е в сила решението в останалата му част.
Според съда, [фирма] се легитимира като собственик на земята. С решение на ОСЗ от 24.03.1993 г. на наследниците на В. К. била възстановена собствеността върху нива от 22 дка и лозе с площ 19.2 дка в строителните граници на [населено място]. С договор от 1995 г. наследниците извършили доброволна делба на възстановените имоти, като процесния имот бил поставен в дял на Й. С. и Н. С.. През 2003 г. Й. С. и Н. С. дарили на К. К. и на Господин Г. по 1/3 ид. ч. от имоти с пл. № 850, № 851, № 855 и № 856 и продали на И. П., съпруга на Р. Я., останалата 1/3 ид. ч. от имотите. По делото обаче нямало доказателства че земите са внесени в ТКЗС. Намирали се в строителните граници, били отчуждени и в тях имало извършени благоустройствени мероприятия, затова била налице пречка за възстановяването им по ЗСПЗЗ. Освен това, през 1969 г. 63 дка обработваема земя била отчуждена за държавни нужди. Според съда, след като имотът е отчужден по реда на З. /отм./, бил неприложим редът за възстановяване по ЗСПЗЗ. Земята била отредена за пристанищен силоз, предоставена на [фирма] [населено място] и вписана в инвентарната му книга към 1998 г. Фактът че имотът не бил вписан в капитала и баланса на дружеството бил ирелевантен за спора, тъй като статутът на земята до 1989 г. бил на държавна собственост. Съгласно З. /отм./, при преобразуване на държавно предприятие предадените в управление на държавни предприятия земи ставали собственост на търговското дружество. На 07.04.2004 г. [фирма] закупило с договор търговско предприятие [фирма] /в ликвидация/ като съвкупност от права и задължения и затова придобило собствеността и на земята. Съдът разгледал възражението на ответниците, за които не се спори че владеят имота, че са го придобили и по давност. Приел че придобивното основание не било доказано, тъй като след закупуването му Р. Я. го посещавал периодично, а свидетелските показания за владение били противоречиви.
По жалбата на И. П.:
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси дали решенията на ОСЗ легитимират лицата, в чиято полза са издадени, като собственици на възстановения имот по отношения на трети лица и дали земеделска земя, за която няма данни да е внесена в ТКЗС подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ; дали заповедта за отреждане на имоти за мероприятия по уличнорегулационния план е имала отчуждително действие до изменението на чл. 39 З. /отм./ с ДВ бр. 54 от 09.07.1956 г.; може ли да се упражнява давностно владение чрез периодични посещения на имота. Въпросът следва ли второинстанционния съд да обсъди изложените доводи на страните и всички писмени доказателства се свеждат до твърдени и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл. 281 т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Затова приетото в ППВС № 1 от 13.07.1953 г. по гр. д. № 1/53 г., решения № 1806 от 27.11.1983 г. по гр. д. № 1217/83 г. на ВС ІІ ГО и № 752 от 18.11.1988 г. по гр. д. № 637/88 г., III ГО не са основание за допускане на касационно обжалване.
В решението си въззивният съд е приел, че решението на ОСЗ не легитимира праводателите на ответниците като собственици на възстановения имот. В Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК е прието, че решенията на ОСЗ по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. В този смисъл са решения № 1534 от 04.10.1995 г. по гр. д. № 1730/94 г. на ВКС ІV ГО и № 595 от 04.12.2009 г. по гр. д. № 3474/08 г. на ВКС ІІ ГО, че решенията на ОСЗ имат вещноправно действие и легитимират лицата като собственици на земеделските земи за които се отнасят в отношенията им с трети лица. Въпросът дали заповедта за отреждане на имоти за мероприятия по уличнорегулационния план е имала отчуждително действие до изменението на чл. 39 З. /отм./ с ДВ бр. 54 от 09.07.1956 г. не е решен в противоречие с решение № 520 от 14.06.2000 г. по гр. д. № 1524/99 г. на ВКС IV ГО и решение № 217 от 23.03.2007 г. по гр. д. № 3163/05 г. на ВКС І ГО. Според приетото в тях, уличнорегулационният план има отчуждително действие в полза на кооперациите или обществените организации само относно имоти на частни лица, които са отредени за обществени мероприятия, като собствеността се придобива или по силата на самата регулация или след изплащане на обезщетението в зависимост от това дали отреждането е преди или след изменението на чл. 39 З. с Изв. бр. 54/56 г. По въпроса за приложимия за възстановяването на земеделска земя материален закон въззивното решение противоречи на приетото в решение № 1223 от 13.11.2001 г. по гр. д. № 2397/01 г. на ВКС ІV ГО, според което извършеното отчуждаване на земеделски имот по реда на благоустройствените закони не променя първоначалния му статут на земеделска земя притежавана преди образуването на ТКЗС и собствеността върху имота се възстановява при условията и по реда на ЗСПЗЗ. В решение № 996 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 1675/07 г. на ВКС I ГО също е прието, че ако към образуване на ТКЗС имотът е имал земеделски характер, същият подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, дори ако след образуване на ТКЗС е последвало отчуждаване по силата на някой от благоустройствените закони. Ако към образуване на ТКЗС имотът не е имал земеделски характер, приложимият реституционен закон би бил или ЗВСОНИ – в случай на отчуждаване на имота не по установения в закона ред или отнемането му без основание от държавата или З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС – в случай на отчуждаване по предвидения в съответния закон ред. Въпросът може ли да се упражнява давностно владение чрез периодични посещения на имота също е решен от въззивния съд по начин различен от приетото в решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр. д. № 2760/08 г. на ВКС II ГО, постановено в производство по чл. 290 ГПК. Според решението, фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица.
По жалбата на Р. Н.:
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси дали невписването на един недвижим имот в балансите на фирма е основание да се приеме, че тя не е собственик на имота и дали включването на земеделски имот в строителните граници и отчуждаването му за благоустройствено мероприятие променя първоначалния статут на имота като земеделски. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Обобщено, в решения № 429 от 23.09.2009 г. по гр. д. № 5949/07 г. на ВКС IV ГО, № 1149 от 31.10.2008 г. по гр. д. № 5034/07 г., на ВКС II ГО и № 1435 от 28.11.2008 г. по гр. д. № 6544/07 г., на ВКС V ГО е прието, че фактическият състав на чл. 17а З. /отм./ в редакцията с ДВ бр. 51/94 г. предполага процесната земя да е била заприходена в баланса на дружеството при преобразуването му в еднолично търговско дружество с държавно имущество, да не е изключена от акта на преобразуването и да е включена в баланса на новообразуваното дружество. Както беше посочено по-горе, приетото от въззивния съд за статута на земята като земеделска противоречи на съдебната практика, включително на решение № 1223 от 13.11.2001 г. по гр. д. № 2397/01 г. на ВКС, IV ГО, извършеното отчуждаване на земеделски имот по реда на благоустройствените закони не променя първоначалния му статут на земеделска земя, притежавана преди образуването на ТКЗС или ДЗС и собствеността върху имота се възстановява при условията и по реда на ЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по двете касационни жалби.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 от 13.01.2011 г. по гр. д. № 340/10 г. на Окръжен съд [населено място].
УКАЗВА на И. Б. П. и на Р. Я. Н. в едноседмичен срок да внесат по 635.90 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: