2
определение по гр.д.№ 2922 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 12.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2922 от 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано по подадена от ЗАД [фирма] касационна жалба срещу решение № 1 от 05.01.2015 г. по гр.д.№ 1882 от 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, II състав, с което е потвърдено решение от 27.01.2014 г. по гр.д.№ 17914 от 2011 г. на Софийския градски съд, ГК, I отделение, 6 състав за отхвърляне на предявения от ЗАД [фирма] срещу В. П. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за лек автомобил, марка „БМВ”, модел „520Д” с ДК № А-72-03- КР, рама WBANX11010 СХ87199.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е необосновано- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване пълномощникът на касатора сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Счита, че решението противоречи на посочена от него задължителна и незадължителна съдебна практика: решение № 762 от 20.07.2011 г. по гр.д.№ 1371 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 3194 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр.д.№ 588 от 2011 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. и решение № 726 от 30.12.2011 г. по гр.д.№ 972 от 2011 г. на РС-Търговище. Освен това, счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси, уточнени и обобщени от съда, съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г на ОСГТК на ВКС както следва: кои белези на един автомобил са достатъчни за неговата идентификация и какво е значението на производствения номер на автомобила, на елементите от неговия интериор и на фабричното му оборудване за неговото идентифициране при условие, че не може да се установят автентичните номера на двигателя и рамата на автомобила.
В писмен отговор от 20.04.2015 г. пълномощникът на ответника В. П. К. оспорва жалбата. Счита, че липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения ревандикационен иск за процесния лек автомобил, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество не е доказало, че описаният в исковата молба и собствен на това дружество автомобил е идентичен с автомобила, ползван от ответника. Приел е, че не са представени годни доказателства, въз основа на които да може да се направи категоричен извод за идентичност между двата автомобила: не бил установен действителният номер на двигателя като един от основните идентификационни белези на всеки лек автомобил и не бил установен по категоричен начин номерът на рамата на автомобила преди пренабиването му. Констатираното по делото извършване на манипулация на номера на рамата и проявяването на номер, различен от сочения от ищеца, било достатъчно, за да обоснове съмнение относно правото на собственост на последния. Съществуващите донякъде съвпадения в интериора на двата автомобила не били достатъчни за обосноваване на извод за тяхната идентичност.
Предвид на тези мотиви на съда в обжалваното решение поставеният от касатора правен въпрос, който най-общо се свежда до това: по какви белези се идентифицира лек автомобил, когато е извършена манипулация, в резултат на която не може да се установят оригиналните номера на рамата и на двигателя на автомобила, е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение. По този въпрос има непълна правна уредба и липсва съдебна практика, поради което въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на това понятие, тълкуван в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това касационното обжалване на решението на САС следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 05.01.2015 г. по гр.д.№ 1882 от 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, II състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора ЗАД [фирма] да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 561,32 лв. /петстотин шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки/ и да представи вносен документ затова в деловодството на ВКС.
УКАЗВА на същия, че при невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.