1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 22.01. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 2781/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК в редакция до изменението ДВ бр. 86/2017г.
Подадена е касационна жалба вх.№ 4907 от 25.05.2017г. от М. А. К. против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 159 от 12.04.2017г. по гр.д.№ 193/2017г.
Ответникът [община] не е подал отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция преди изменението ДВ бр.86/2017г. , поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд В. № 160 от 03.06.2016 г. по гр.д. № 611/2014 г., с което е отхвърлен предявеният от М. А. К. иск за признаване за установено по отношение на [община], че е собственик по силата на земеделска реституция и давностно владение на имот с планоснимачен № 1239 с площ от 700 кв.м., за който е отреден парцел ХХІІІ в квартал 95в по действащия план на [населено място], [община].
Въззивният съд е приел, че за да бъде уважен предявеният иск за собственост, основан на земеделска реституция, е необходимо ищецът да докаже, че са изпълнени изискванията на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота , както и идентичност между възстановения имот и процесния. В настоящия случай решението на поземлената комисия , с което ищецът М. А. К. твърди, че му е възстановена собствеността, е постановено на 04.02.1993 г. при действието на чл. 18ж ППЗСПЗЗ в редакцията в ДВ, бр. 34 от 1992 г., изискваща в него да е описан размерът и категорията на имота, местоположението му, граници и съседи, както и ограниченията на собствеността с посочването на основанията за тях. Решение № 1553 от 04.02.1993г. на поземлената комисия [населено място] не съдържа надлежно индивидуализиране на имота – обозначени са само площта, категорията и местността, в която се намира имотът, без да са посочени граници. При това съдържание на решението според въззивния съд не може да се установи идентичност между процесния имот и възстановения. По второто наведено в исковата молба основание за придобиване на собствеността – придобивна давност, съдът е изложил съображения, че разпитаните по делото свидетели са дали общи и противоречиви показания по отношение владението и не може да се направи извод , че ищецът е доказал по несъмнен и убедителен начин претендираните от него права на оригинерно основание. Освен това съдът е посочил, че съществува законна пречка имотът да се придобие по давност – на основание § 2 Закон за допълнение на ЗС ДВ бр. 46/2006 г., с последващи изменения до ДВ ДВ бр. 107/2014 г., давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2017 г.
При тези мотиви на въззивния съд касационното обжалване следва да се допусне по поставения от касатора правен въпрос за допустимостта на съдебното решение с оглед представената съдебна практика – решение № 410 по гр.д.№ 397/1993г. на ВС, петчленен състав, решение № 24 по гр.д.№ 1912/1997г. на ВС, ІV г.о. и определение №7 по ч.гр.д.№ 1416/2008г. на ВКС, ІІ г.о. според които при неприключила реституционна процедура за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, искът за собственост се явява преждевременно предявен и недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка – не е налице реституиран обект на собственост в реални граници.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 159 от 12.04.2017г. по гр.д.№ 193/2017г.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 30 лв. и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: