О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София 06.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 04.03.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 755/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1, 2 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, “С” О. от гр. М. е подал касационна жалба против решение от 23.07.2008 год. постановено по в. гр. д. № 145/2008 год. на Окръжен съд гр. М..
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на основание по т. 1 се представят копия от решения № 690/19.04.1999 год. по гр. д. № 74/99 год. на ВКС V гр. о., № 1957/01.11.1995 год. по гр. д. № 2423/93 год. на ВС ІV гр. о., № 2588/27.12.1983 год. по гр. д. № 174/83 год. на ВС І гр. о. и № 902/16.11.06 год. по т. д. № 450/2006 год. на ВКС, ТК. Касаторът обоснова основанието за приложно поле по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК с отговор на въпроса свързан със задължението на съда в производството по чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД – длъжен ли е съдът да провери собствеността на имота чрез справка в служба вписвания и чрез проверка действителността на документа за собственост на прехвърлителя, длъжен ли е да провери дали строежът е законен, длъжен ли е да изиска нарочен протокол с решение на общото събрание на съдружниците, както и да провери дали липсва задължение съгласно разпоредбите на чл. 264 ДОПК.
Ответникът по касация – Я. В. С. от гр. С., не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за основателен иска на Я. В. С. от гр. С., предявен с правно основание чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД против “С” О. гр. М., за обявяване предварителния договор от 04.06.2005 год. за покупко-продажба на недвижим имот – кафе сладкарница, находящ се в гр. М., к-с “П”, ул. “. № 1*”Б”, партерен етаж, построен в УПИ *Х, пл. № 4* целият от 352 кв. м., със застроена площ от 126,20 кв. м., за окончателен, като е счел, че същият е подкрепен с доказателства.
Въззивният съд е приел, че са налице изискванията на закона за обявяване на предварителния договор за окончателен, като е изложил подробни съображения в този смисъл. Прието е, че налице валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот и, че ответното дружество е собственик на имота. От назначената и неоспорена по делото съдебно-графологична експертиза е установено, че ръкописният текст на договора е написан от ищеца, а ръкописният текст под съдържанието на договора на лист 3 от същия: ”служи като разписка за получени пари”, е написан от управителя на ответното дружество И. С. С. и, че подписите за продавач са положени от всички съдружници на “С” О. гр. М. – И. С. С. и Г. А. С. , а за купувач се е подписал ищецът Я. В. С..
Окръжният съд гр. М. приема, че ответникът не е доказал възраженията си, че страните са сключили договор за заем, който е бил обезпечен със сключването на процесния предварителен договор в окончателен. Освен, че не е представен договор за заем, съдът приема, че доказването му със свидетелски показания е недопустимо, тъй като се касае за суми над 1000 лева. Приети са за неоснователни възраженията на ответника, че договорът е сключен между физически лица, а не между ищеца и ответното дружество и, че макар и да липсва взето решение от общото събрание на дружеството съгласно чл. 137 ал. І т. 7 ТЗ, предварителният договор е подписан от всички съдружници.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че страните са сключили валиден предварителен договор и, че той е породил желаните правни последици даващи основание за обявяването му по съдебен ред за окончателен, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие на цитираните съдебни решения, постановени от ВС и ВКС.
С решение № 690/19.04.1999 год. по гр. д. № 74/99 год. на ВКС V гр. о. се приема, че искът за собственост се предявява съобразно актуалното положение на имота и, че исковата молба е нередовна ако в петитума й е посочен имота по отменения план. В процесния случай въззивният съд е приел, че не е установено и не се твърди, че е имало преобразуване и промяна в имота и, че той е в едно и също кадастрално състояние при закупуването му от ответника и до момента на постановяване на въззивното решение.
С решение № 1957/01.11.1995 год. по гр. д. № 2423/93 год. на ВС ІV гр. о. също се приема, че предметът на иска за собственост следва да се определи от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба по действуващия, а не по отменения план на населеното място, но както бе отбелязано и по-горе в процесния случай не е имало промяна в кадастрално състояние на имота.
С решение № 2588/27.12.1983 год. по гр. д. № 174/83 год. на ВС І гр. о. не се приема допустимост на свителските показания съгласно чл. 133 ГПК /отм./ за сделки над 100 лева /сега 1000 лева/, а се приема, че това ограничение по граждански дела за отнемане на нетрудови доходи, за прокурора не важат ограниченията, от което не следва извод, че въззивното решение противоречи на решението на ВС.
С решение № 902/16.11.06 год. по т. д. № 450/2006 год. на ВКС, ТК, се приема, че сключването на сделка, предвиждаща директно получаване на имота вместо обезпечаване вземането на кредитодателя, е недействителна, но въззивното решение също не му противоречи – първо, от предварителният договор не възниква право за ищеца да получи директно имота, и второ, нищо не е обезпечено в случая, тъй като възраженията на ответника за сключен договор за заем, обезпечен със сключване на окончателен договор, са останали недоказани.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване по т. 3 се свързва с искането за установяване задълженията на съда в производството по чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД, досежно проверката за собствеността на имота, за действителността на документа за собственост на прехвърлителя, за взето решение на общото събрание на съдружниците за отчуждаване на недвижим имот, и за проверка за липсващо задължение съгласно разпоредбите на чл. 264 ДОПК, но от него не може да се обоснове извод за приложно поле на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Тъй като решението на съда ще породи последиците на окончателния договор и с него ще се прехвърли и собствеността на недвижимия имот, чл. 363 ГПК /чл. 298, ал. І на отм. ГПК/ вменява в дълг на съда да провери дали са налице изискванията за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота, и в случая по този съществен материалноправен въпрос има многобройна съдебна практика, тоест не е налице непълнота или неяснота по прилагане на закона, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.07.2008 год. по в. гр. д. № 145/2008 год. на Окръжен съд гр. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :