О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София 12.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 07.01.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 542/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Г. Е. И. , Е. с фирма “Ж” от гр. С., ж. к. “Л”, бл. 343, ет. 8, ап. 50, е подал касационна жалба против решението от 08.04.2008 год. по гр. д. № 128/06 год. на Софийския градски съд, с оплакване за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1, 2 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и искане за отменяване на въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което исковите претенции се уважат изцяло, ведно с присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на основание по т. 1 се посочват решение по гр. д. № 7534/59 год. на ВС, ІІ гр. о.; решение по т. д. № 978/06 год. на ВКС, ТК; решение по гр. д. № 1078/97 год. на ВС, V гр. о; решение по гр. д. № 195/04 год. на ВКС, V гр. о.; решение по гр. д. № 1580/62 год. на ВС, І гр. о.; решение по гр. д. № 507/59 год. на ВС, ІІІ гр. о., и решение по гр. д. № 709/94 год. на ВКС, петчленен състав.
Ответникът по касация – Й. Д. М. от гр. С., не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че ищецът и Д. Й. М. /с протоколно определение от 26.04.07 год. на СГС на нейно място по реда на чл. 120 ГПК /отм./ е конституиран Й. Д. М./, са сключилили договор за съвместна дейност за експлоатация на кафе-аперитив “Д”, находящо се в гр. С. ул. “. № 2 в кв. “Л”. В договора е уговорено печалбите и загубите да се разпределят поравно, а в констативен протокол от 08.012001 год. е записано, че ищецът участвува в дружеството с първоначална вноска от 1300 долара.говорена е и неустойка в размер на 5000 лева, в случай че една от страните наруши договора.
СГС е приел иска за заплащане на сумата 2000 лева, представляваща равностойността на първоначална вноска от 1300 долара, и иска за заплащане на неустойка в размер на 5000 лева, за неоснователни. Въззивният съд излага съображения, че твърденията на ищеца не са подкрепени с доказателства, а по делото е установено, че дружеството е прекратено по реда на чл. 363 б. “а” ЗЗД – поради невъзможност за узаконяване на търговския обект и поради икономическа му нерентабилност, като всеки един от съдружниците е взел своите вещи. Не е установено ответникът да е взел и вещи на ищеца, както и поведение от негова страна сочещо на извод за неизправност, и съответно за приложение на раздел ІV т. 3 на договора за заплащане на неустойка.
Досежно клаузата за неустойка СГС е приел още, че тя е формулирана по много общ начин, което на практика представлява пречка за преценка за какво точно неизпълнение на договора страните са се обвързали със задължението за плащане на неустойка.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, тъй като приетото от него, че ищецът не доказва твърденията си за основателност на претенциите, касае въпроса за преценка на доказателствения материал по делото и е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 1 ГПК от за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Относно иска за заплащане на сумата 2000 лева, представляваща равностойността на първоначалната вноска от 1300 долара, касаторът не посочва никаква практика, а цитираните от касатора решения на ВС и ВКС касаят практика но по чл. 92 ЗЗД в различни хипотези – относно съотношението между вреди и неустойка; относно обезпечителния характер на неустойката; досежно диспозитивността на тази норма; относно съществения й елемент “определеност на размера на неустойката”, както и относно невъзможността на неизправната страна да се откаже от сключен договор, макар и при договорена в него клауза за неустойка.
С въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба, се приема, че неустойката не се дължи, но поради недоказани от ищеца твърдения на които той е основавал иска си, като правните си изводи съдът извежда от релевираните по делото доказателства. Следователно въззивното решение не противоречи на посочените по-горе решения на ВС и ВКС, тъй като то е постановено с оглед установената по делото конкретна фактическа обстановка.
Колкото до посочените от касатора решения на ВАД, същите не са съдебни решения и не попадат в обхвата на чл. 280 ал. І ГПК, поради което не следва да се обсъждат.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 08.04.2008 год. по гр. д. № 128/06 год. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :