О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София 19.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 16.02.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 83/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.
Е. “Т” от гр. В. е подал частна касационна жалба против определение № 385/03.10.2008 год. по ч. гр. д. № 433/2008 год. на Варненския апелативен съд, с което се оставя в сила определение № 1439/11.08.2008 год. по т. д. № 796/08 год. на Варненския окръжен съд, с което се отхвърля молбата на против “А” АД гр. С. и “П” ООД гр. В., за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 26 ал. ІІ ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот: “М” в гр. В., подрайон 15, в подблокова част на бл. 29, находящ се на бул. “В”.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК – противоречие на въззивното определение на решение 916/29.07.2005 год. по гр. д. № 392/2004 год. на ВКС ІV гр. о., и чл. 280 ал. І т. 3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба – “А” АД гр. С. и “П” ООД гр. В., не са заявили становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК.
ВКС, ІІ т. о. приема следното:
Е. “Т” от гр. В. е излагал твърдения в молбата си за допускане на обезпечение по бъдещи искове, че е страна в приватизационно правоотношение по смисъла на чл. 35 ЗППДОбП /отм./ за приватизация на обособена част от “Х” АД-Варна /сега “А” – София/ – магазин за хляб и хлебни изделия” в гр. В., подрайон 15, в подблокова част на бл. 29, находящ се на бул. “В”, чиято процедура е открита със заповед № РД –21-436/24.09.1996 год. на Министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество. При открита и незавършена приватизационна процедура същият имот е бил продаден от “А” АД гр. С. на “П” ООД гр. В., с нот. акт № 1* том. І, нот. дело № 143/2008 год., който бил нищожен според твърденията на Е. “Т” от гр. В., и върху който имот е искано да се наложи възбрана.
Въззивният съд е приел, че молбата за допускане на обезпечение по бъдещи искове, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижимия имот, е неоснователна, като е приел, че бъдещите искове се явяват вероятно неоснователни. За последното се излагат съображения, че не била доказана активната легитимация на молителя по бъдещия иск, тъй като нямало доказателство за наличие на висяща процедура по приключване на продажбата по реда на чл. 35 от ЗППДОбП /отм./ и, че разпоредбата на чл. 21, ал. І и чл. 35 от ЗППДОбП /отм./, въвеждаща забрана за разпореждане с правото на собственост, за които е открита приватизационна процедура, се отнася за сделки с обособени части от държавни и общински предприятия, докато първият ответник – продавачът “А” АД гр. С., не попада в кръга на лицата за които се отнася забраната.
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима, но независимо от допустимостта й не следва да се допусне касационно обжалване, за което ВКС, ІІ т. о. излага следните съображения:
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК, а в процесния случай не са налице тези предпоставки.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че липсват основания за допускане на исканата обезпечителна мярка “възбрана”, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. І, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивното определение не е постановено в противоречие с посоченото от касатора решение 916/29.07.2005 год. по гр. д. № 392/2004 год. на ВКС ІV гр. о. С последното е оставено в сила въззивно решение по гр. д. № 403/2003 год. ва ВОС, с което е оставено в сила решение на ВРС по гр. д. № 3929/2000 год., с което се отхвърля иска на “Х” АД-Варна против Е. “Т” от гр. В., предявен с правно основание чл. 233 ал. І ЗЗД, за връщане на отдадения под наем търговски магазин, находящ се в гр. В., бул. “. № 29, поради “преустановено плащане на договорения наем”.
С решението си ВКС се произнася по спорни облигационни правоотношения между “Х” и Е. “Т” досежно имота върху който е искано да се наложи обезпечителната мярка, но дори и от него да следва извод за неправилност на обжалваното въззивно определение, не е налице основание по чл. 280 ал. І т. 1 ГПК, тъй като порочността на съдебния акт не е основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание и по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 385/03.10.2008 год. по ч. гр. д. № 433/2008 год. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :