Определение №162 от по търг. дело №552/552 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 162
 
София 20.12.2008 год.
 
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 17.12.2008 год. в състав:
                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
     ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
                                                                         КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
      
изслуша докладваното от съдията  ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело №  552/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 31/07.05.2008 год. постановено по т. дело № 797/2007 год., Софийският апелативен съд е осъдил Д. лесничейство гр. Г. да заплати на К. Т. Г. , Е. с фирма “Д” от гр. Б. сумата 59 434,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, резултат от неизпълнение на договор от 18.12.2001 год. за обект 2102, отхвърлил е останалите предявени в обективно съединение искове, с които се е претендирало пропуснати ползи поради разваляне на договори сключени за различни обекти за добив на дървесина, както и за заплащане на неустойки на трети лица, и за невърната гаранция от ответника.
Решение № 8/14.02.2007 год. по гр. д. № 83/2005 год. на Софийския окръжен съд в останалата му обжалвана част е оставено в сила.
САС е приел за установено от фактическа страна, че страните са сключили договори за продажба на маркирана дървесина, които са били прекратени, и поради това ищецът е претендирал заплащането на обезщетение за претърпени имуществени вреди, резултат от това прекратяване. САС е приел, че искът за заплащане на сумата от 64 434,40 лв., претендирана като обезщетение за разваляне на договор от 18.12.2001 год. за обект 2102 за добив на дървесина, е основателен до размера на сумата 59 434,40 лв. Изложил е съображения, че ответникът без правно основание е прекратил договора и, че прекратяването е станало в дена на връчване на позволителното за сеч на 10.06.2002 год. Досежно другите предявени в обективно съединение искове е прието, че развалянето на договорите не може да се вмени във вина на ответника, а то е станало по причина поведението на ищеца.
Ищецът К. Т. Г. , Е. с фирма “Д” от гр. Б. е подал касационна жалба против решение № 31/07.05.2008 год., постановено по т. дело № 797/2007 год. на Софийския апелативен съд, в частта с която се отхвърлят исковете му против Д. лесничейство гр. Г. за сумата 82 161,72 лв., представляваща пропуснати ползи поради неизпълнение на договора за отдел 25 – букви “с” и “з” и отдел 28 букви “д” и “з”; за сумата 43 703,74 лв., представляваща пропуснати ползи поради неизпълнение на договора за обект № 2* за сумата 260 325,10 лв., представляваща пропуснати ползи поради неизпълнение на договора за обект № 2* за сумата 100 863,32 лв., представляваща пропуснати ползи поради неизпълнение на договора за обект № 2* за сумата 38 206,67 лв., представляваща пропуснати ползи поради неизпълнение на договора за обект № 2* за сумите 60 000,00 лв. и 90 000,00 лв., представляващи претърпени загуби от заплатени по вина на ответника неустойки на трети лица – на “А” ООД и на “Ф” ООД, както и за сумата 4 500,00 лв., представляваща невърната от ответника парична гаранция.
В жалбата се поддържат оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1, 2 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и искане за отменяване на въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което исковете се уважат в пълния им предявен размер.
Д. лесничейство гр. Г. е подало касационна жалба против въззивното решение, в частта с която се оставя в сила решение № 8/14.02.2007 год. по гр. д. № 83/2005 год. на Софийския окръжен съд, и в частта с която е осъден да заплати на ищеца 59 434,40 лв. обезщетение за имуществени вреди, с оплаквания за незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.
Независимо от процесуалната допустимост на касационните жалби въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Жалбоподателят К. Т. Г. , Е. с фирма “Д” от гр. Б., е приложил към жалбата, съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, но в самото изложение се сочат само пороци на въззивното решение, а не са посочва кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл въззивният съд, и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тоест не се сочи нито едно от основанията визирани в разпоредбата на чл. 280 ал. І, т. 1, т. 2, и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В края на изложението се посочва, че “възприетото от съда е от особено важно значение за точното прилагане на закона”, но дори и да се приеме, че това е посочване на основание по чл. 280, ал. І, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, то е неоснователно, тъй като касаторът го обосновава с неправилността на обжалваното въззивно решение. Ето защо ВКС, ІІ т. о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на К. Т. Г. , Е. с фирма “Д” от гр. Б..
Жалбоподателят Д. лесничейство гр. Г. излага основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 3 ГПК /вх. уточняваща жалба вх. № 4737/27.06.2008 год./, като по същество основанието се свързва единствено “с прилагането на чл. 116 от действуващия до 01.03.2008 год. ГПК и тълкуването на правната норма от САС, довело до увеличението на размера на иска на ищеца пред въззивната инстанция и постановяване от въззивната инстанция на неправилно решение, чието касационно обжалване се иска”.
За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І, т. 3 ГПК съдът трябва да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота – в този смисъл е и ТР № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице сочената от касатора Д. лесничейство гр. Г. предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Преди произнасяне по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, във ВКС е постъпила молба, вх. № 11005/17.12.2008 год., от Д. лесничейство гр. Г., с която на основание чл. 282, ал. ІІ, т. 1 ГПК се иска спиране изпълнението на въззивното решение, като към молбата е приложено платежно нареждане за внесена по сметката на ВКС сума от 64 434,40 лв. като обезпечение, но предвид недопускане на касационното обжалване на въззивното решение, на касатора Д. лесничейство гр. Г. следва да се върне обратно внесената сума.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31/07.05.2008 год. постановено по т. дело № 797/2007 год. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА обратно на Д. лесничейство гр. Г. сумата 64 434,40 лв., която да се преведе по банковата му сметка.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top