О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София 06.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 04.03.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 828/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, В. С. К. от гр. П., ул. “. № 8, е подал касационна жалба против решение № 545/15.04.2008 год., постановено по гр. д. № 460/2007 год. на Благоевградския окръжен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличие на това основание се представят копия от решения № 746/28.09.2001 год. по гр. д. № 129/2001 год. на ВКС ІІ гр. о., № 558/23.06.2003 год. по гр. д. № 653/2002 год. на ВКС ІІ гр. о. и № 330/23.04.2001 год. по гр. д. № 874/2000 год. на ВКС ІІ гр. о.
Ответникът по касация – “Е” О. гр. П., ул. “. бл. 58, ет. 6, ап. 22, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявява становище за неоснователност на жалбата и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за неоснователен иска по чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД, с който ищецът В. С. К. от гр. П., ул. “. № 8, е искал да се обяви за окончателен сключения с “Е” О. гр. П. предварителен договор от 23.08.2005 год. за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 1 със застроена площ от 82,00 кв. м., находящ се на първи етаж на масивна жилищна кооперация в парцел ****, кв. 222 по плана на град Б., с цена 39 000,00 лева. Според въззивния съд, в производството пред него е представен договор за заем, сключен на 23.08.2005 год. между същите страни за сумата от 39 000,00 лв., колкото е била и цената на имота, предмет на предварителния договор. В чл. 9 на договора за заем е записано, че задълженията на заемополучателя по договорd се обезпечават чрез сключване на предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 1 със застроена площ от 82,00 кв. м., находящ се на първи етаж на масивна жилищна кооперация в парцел ****, кв. 222 по плана на град Б., с цена 39 000,00 лева, тоест заемът се обезпечава със сключване на окончателен договор за имота който е предмет на предварителния договор.
Въззивният съд счита, че такова съглашение за обезпечаване на договор за заем, с оглед разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, е недействително, и поради това счита, че представлява пречка за сключване на окончателен договор, като в този смисъл е цитирал практика на ВКС – решения № 746/28.09.2001 год. по гр. д. № 129/2001 год. на ВКС ІІ гр. о., № 558/23.06.2003 год. по гр. д. № 653/2002 год. на ВКС ІІ гр. о. и № 330/23.04.2001 год. по гр. д. № 874/2000 год. на ВКС ІІ гр. о.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че обезпечаване на договор за заем със сключване на предварителния договор в окончателен е недействително, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С решенията на ВКС се приема, че предварителният договор е нищожен, ако с него се обезпечава даден от купувача заем /решение № 746/28.09.2001 год. по гр. д. № 129/2001 год. на ВКС ІІ гр. о. и решение № 330/23.04.2001 год. по гр. д. № 874/2000 год. на ВКС ІІ гр. о./ и, че действително е съглашението за продажба на ипотекиран имот, ако то е сключено не преди или при подписването на ипотечния договор, а след това /решение № 558/23.06.2003 год. по гр. д. № 653/2002 год. на ВКС ІІ гр. о./.
Въззивното решение не противоречи на посочените от касатора решения, а дори обратно, въззивният съд изрично се позовава на практика на ВКС по спора с който е бил сезиран, като е цитирал същите решения на ВКС, на които се позовава и касаторът.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 545/15.04.2008 год. по гр. д. № 460/2007 год. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :