О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София 22.12.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 18.12.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 616/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
“Игрални технологии – ГТ – Г. Т. ” ООД от гр. В. е подал касационна жалба против решение № 882/16.06.2008 год., постановено по гр. д. № 311/2008 год. на Врачанския окръжен съд, с оплакване за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1, 2 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК, като в подкрепа на твърдението се представят копие от решение от 13.07.2004 год. по гр. д. № 240/2003 год. на СГС, ІV ”Б” отд.
Ответникът по касация – “Б” Е. от гр. В., не е заявил становище по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са били в наемно правоотношение по силата на сключен между тях договор на 01.10.07 год. В чл. 10 страните са договорили при какви условия може да се прекрати договора, като в ал. ІІ са приели, че това може да стане и с едномесечно предизвестие. Прието е за доказано, че в случая такова предизвестие е отправено от ищеца-наемодател до ответника, като това е станало с нотариално отправена покана и, че след изтичане на едномесечния срок ответникът-наемател държи вещта без правно основание и затова дължи връщането й. Доводите на ответника за неговата изправност, предвид редовно заплащане на дължимите месечни наемни вноски, са приети от въззивния съд за неоснователни, тъй като възможността за прекратяване на договора по чл. 10, ал. ІІ, е приета като възможност за безвиновно прекратяване на облигационната връзка.
Горното е мотивирало ВрОС да приеме иска, предявен с правно основание чл. 233 ал. І ЗЗД, за връщане на недвижим имот отдаден под наем поради прекратяване действието на договора, за основателен, поради което е оставил в сила решението на ВрРС, с което този иск е бил уважен.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото, че договорът е прекратен е от значение за изхода на спора – уважаването на иска за връщане на вещта е обусловено от прекратеното наемно правоотношение, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение не противоречи на решението от 13.07.2004 год. по гр. д. № 240/2003 год. на СГС, ІV ”Б” отд., в какъвто смисъл са навежданите от касатора доводи.
С решението на СГС се приема, че независимо от прекратяването на наемен договор, исковата претенция по чл. 233, ал. І ЗЗД за предаване на държането на движими вещи е неоснователна, тъй като тези вещи не са били предоставени от наемодателя на наемателя, и този извод СГС извежда от релевираните по делото доказателства. Обжалваното въззивно решение щеше да противоречи на решението по гр. д. № 240/2003 год. на СГС, ако ВрОС беше приел, че вещите трябва да се върнат, независимо от това, че не са били предадени. Приетото от въззивния съд обаче е в обратен смисъл, а именно, че вещта, предмет на наемния договор, е предадена от ищеца- наемодател на ответника-наемател, и че това е установено от описа от 01.10.2007 год., който е подписан от страните по спора и не е бил оспорен по реда на чл. 154 ГПК /отм./. Следователно, различието в крайния резултат при двете решения е в зависимост от установената по делата фактическа обстановка, която като различна в двата случая, е обосновали и различни правни изводи.
Предвид изложеното настоящият счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда чл. 280, ал. І, т. 2 ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 882/16.06.2008 год. по гр. д. № 311/2008 год. на Врачанския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :