О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София 27.11.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 25.11.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 571/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
“Д” Е. гр. Г., Област Д. , е подал касационна жалба против решение № 143/07.02.2008 год. постановено по гр. д. № 108/2005 год. на Софийския апелативен съд, с оплакване за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, и искане за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, и към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – А. за д. в. гр. С., ул. “Г” № 47, чрез пълномощника си юрисконсулт Ц. , е подала отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което се заявява становище за неоснователност на жалбата, моли да не се допуска касационно обжалване и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивно решение № 143/07.02.2008 год. по гр. д. № 108/2005 год. на Софийския апелативен съд, не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел отрицателния установителен иск по чл. 87 ал. І /нова ал. ІІІ/ ЗСДВ за частично основателен, като освен признатото от СГС по гр. д. № 588/2001 год., за установено по отношение на АДВ, че “Д” Е. гр. Г. не дължи по акт за установяваване на частно държавно вземане № 70/23.08.2000 год. сумата 9 522,16 лв., от които 3 411,00 лв. главница, 784,04 лв. лихви и 5 327,12 лв. мораторни лихви, недължимост и на 896,27 лв. лихва и 1 225,70 лв. мораторна лихва. Въззивният съд е обсъдил всички релевирани по делото доказателства, както и съдебно-счетоводните експертизи, които са извършили проверки по платежни документи и са изготвили заключения, като са съобразили последователността на погасяване на държавните в. , съгласно посочения ред в отменения чл. 5 ЗСДВ – главница, лихви, разноски.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика.
В изложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК, касаторът поддържа, че въззивният съд не е взел предвид и е пропуснал да отчете обстоятелства, които се явяват доказани по делото, не е извършен анализ на извършеното плащане, а и от решението не можело да се направи извод дали въобще е обсъждано извършеното от касатора плащане. Тези пропуски на съда, счита касаторът, водят до неправилно приложение на закона и са основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението касаторът не посочва кой е съществения материалноправен или процесуалноправен по който се е произнесъл въззивния съд, и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Освен това и съображенията изложени като основание за допускане на касационно обжалване, по същество са основания за обжалване на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 от ГПК, и не обосновават извод за приложимост на чл. 280, ал. І, т. 3 от ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, а на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждание по чл. 78, ал. 8 от ГПК, което следва да се определи съгласно чл. 7, ал. ІІ, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 143/07.02.2008 год. постановено по гр. д. № 108/2005 год. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА “Д” Е. гр. Г., Област Д. , ул. “. № 38 да заплати на А. за д. в. гр. С., ул. “Г” № 47, юрисконсултско възнаграждение в размер на 892,00 лв. /осемстотин деветдесет и два лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :