О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 07,07,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.дело № 482/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 вр. с чл.66, ал.2 и чл.280 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. Ч. от София, чрез адв. В от САК срещу определение № 1444/29.01.2010 г. по ч.гр.д. № 783/2009 г. на Софийски градски съд-ІІ Д-гражданско отделение, с което е потвърдено определение от 26.11.2009 г. по ч.гр.д. № 41736/2009 г. на СРС-62 гр.с. С последното е оставена без уважение молбата на жалбоподателя Ч. за възстановяване на срок по чл.65 от ГПК – за подаване на молба-отговор на искова молба по чл.131 от ГПК. Като процесуален въпрос от значение за изхода на делото е посочен такъв относно началото на срока за отговор в хипотезата, при която този срок не е изпуснат поради непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 от ГПК, а поради нередовна процедура на призоваване на съответната страна. Като втори въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото сочи: следва ли да се прилага разпоредбата на чл.65, ал.2 от ГПК при възстановяване на срок за отговор на искова молба и какъв следва да бъде този срок.
В писмен отговор ответникът “Т”-АД счита частната касационна жалба за неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна в процеса, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.247, ал.3 от ГПК.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол по следните съображения:
С определение от 26.11.2009 г. в открито съдебно заседание СРС е оставил без уважение искането за възстановяване на срока на жалбоподателя за подаване на отговор на исковата молба на ищеца, със съображението, че от същия не е спазено изискването на чл.65, ал.2 от ГПК за едновременното представяне с молбата за възстановяване на срок на книжата, за подаването които се иска възстановяване на срока. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение като също е приел, че условие за разглеждане на молбата е тя да отговаря на посочените в чл.65 ГПК реквизити.
Единствено релевантен за крайния изход на делото е процесуалния въпрос следва ли и в хипотезата на искане за възстановяване на срок за подаване на отговор на искова молба, едновременно с молбата по чл.64, ал.3 ГПК ответникът да подаде и самия отговор по чл.131 ГПК.
Не са налице двете кумулативни предпоставки на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното определение. Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение / определение/ е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване на съдебната практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на чл.65, ал.2 ГПК е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване, а и по приложението има установена непротиворечива съдебна практика.словията за разглеждане на молбата за възстановяване на пропуснат срок са посочени в чл.65, ал.1 и ал.2 ГПК – да се посочат особено непредвидените обстоятелства, заради които е пропуснат срока и доказателствата за установяването им, да се подадат книжата, за подаването, на които се изисква възстановяването на срока, като изключение се прави само ако трябва да бъдат внесени суми за разноски по делото. Разпоредбата е процесуална и е недопустимо разширителното й тълкуване. Неизпълнение на изискването молбата да съдържа посочените в закона реквизити е достатъчно основание да се откаже възстановяване на пропуснатия от страната срок по реда на чл.64 и сл. ГПК. Следователно, заедно с молбата за възстановяване на срока трябва се подаде и отговора на исковата молба.
В заключение обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на определение №1444/29.01.2010 г. по ч.гр.д. № 783/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ Д гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.