О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 01.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
за да се произнесе по ч.т.дело № 517/2019 година, прецени следното:
Частното производство е образувано по подадена от С. Л. М. и А. К. М. молба, квалифицирана като такава за определяне на подходящ срок за процесуално действие при бавност на съда.
В молбата се поддържа, че производството по делото е започнало още през 2015 г. по претендирано от ПИБ АД вземане по договор за кредит. Делото е висящо пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба срещу основното решение на СГС, както и срещу допълнителното решение, с което първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на А. и С. М. за допълване по реда на чл.250 ГПК и произнасяне по оспорени в процеса документи по реда на чл.193 ГПК. Позовавайки се на практика на ВКС, молителите считат, че въззивният съд следва да разгледа първо въззивната жалба срещу допълнителното решение, предвид неговата преюдициалност за целия първоначално заявен спорен предмет. Формулирано е искане за даване на съответен подходящ срок за разглеждане на въззивната жалба срещу отказа на първоинстанционния съд за допълване на решение на СГС № 3258 от 23.05.2018 г., като едва след приключване на това производство се пристъпи към производство по въззивната жалба срещу основното решение по гр.д. № 10766/2016 г. на СГС.
Върховният касационен съд, след преценка на изложеното в молбата и данните по делото, приема следното:
Предвидената в Дял І, Глава деветнадесета на ГПК възможност за сезиране на горестоящия съд с молба за определяне на подходящ срок за извършване на определено процесуално действие е обусловена от наличие на несвоевременно извършено от съда процесуално действие, довело до необосновано забавяне на хода на делото. В случая молителите не сочат конкретно процесуално действие на съда, което не е извършено своевременно, поради което не се налага връщане на делото за даване на становище от въззивния съд, на основание чл.255, ал.2 ГПК. Видно от съдържанието на депозираната молба е, че са изложени съображения, релевантни към правилността на постановеното в разпоредително заседание определение на АС-София от 19.12.2018 г. по образуваното в.гр.д. № 5945/2018 г. в частта с която, след констатирана допустимост и редовност на постъпилите въззивни жалби, подадени от С. и А. М. срещу основното и срещу допълнителното решение на СГС, делото е насрочено за публично съдебно заседание на 28.03.2019 г. Всъщност, молителите изразяват несъгласие с обективираното в това определение становище на САС за едновременно разглеждане на въззивните жалби.
Поради липса на доводи, попадащи в обхвата на производството за определяне на срок при бавност и съответно поради процесуална недопустимост за даване на указания на въззивния съд /в рамките на образувано по реда на чл.255 – 257 ГПК производство/, свързани с разглеждане на спора по същество, молбата следва да се прецени като неоснователна. Затова ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена по реда на чл.255 ГПК молба от С. Л. М. и А. К. М. с вх. № 3739 от 25.02.2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: