Определение по т.д. №2188-18 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр. София, 20.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06.03 , две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2188/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. П. Я. срещу решение №100 от 23.03.2018 г. по т.д. № 90/2018 г. на АС-Пловдив, с което е потвърдено решение № 7 /03.01.2018 г. по гр.д. №192/2017 г. по описа на ПОС. С последното е отхвърлен, ведно със законните последици, искът на касатора с правно основание чл.405 ал.1 КЗ срещу „Застрахователна компания Лев инс“АД-София”АД за сумата от 28 000 лева -обезщетение за щети на л.а. БМВ 5 ЕР РЕИХЕ, рег. [рег.номер на МПС] , предявен на основание застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществена застраховка „КАСКО”от 28.12.2015 г., и настъпване на застрахователно събитие – ПТП на 26.11.2016 г. на МПС”, както и иска за 716,99 лева-обезщетение за забава в плащането на горната сума за периода от датата на отказа на застрахователя да плати последната до датата на предявяване на иска, както и в частта за разноските .
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК и 280 ал.2 предл.последно ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав е приел, че между страните е било налице твърдяното в исковата молба застрахователно правоотношение възникнало по договор за имуществена застраховка „КАСКО”, на л.а. БМВ 5 ЕР РЕИХЕ, рег. [рег.номер на МПС] . При настъпване на ПТП на 26.11.2016 г. с възприетия от съда механизъм са произтекли претендираните за репариране щети на автомобила .По делото от приетия протокол за ПТП и изслушаната СТЕ е доказано отчетеното с изправно техническо средство за употреба на алкохол/дрегер/, количество алкохол 0,24 промила в кръвта на ищцата, като водач на увредения автомобил по време на инцидента. С оглед изложените факти, съдът е счел, че поради съдържанието в общите условия, които се явяват неразделна част от договора за имуществена застраховка, на клауза –чл. 27.3, изключваща отговорността на застрахователя при вреди от ПТП, настъпило след употреба на алкохол от страна на водача на застрахованото МПС, то искът се явява неоснователен. Изложени са съображенията за неотносимостта на уредбата в ЗДвП за минималното количество алкохол във връзка с въздействието му върху водача, доколкото в този закон се урежда адвминистративно-наказателната отговорност на последния и неин предмет не са отношенията на собственика на увреденото МПС със застрахователя на гражданската му отговорност, която е в зависимост на съдържанието на конкретния застрахователен договор.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя като въпроси от значение за изхода на спора се навеждат такива, които се основават на оплаквания за процесуални нарушения от страна на съда да обсъди всички доказателства доводи и възражения на страните и да тълкува действителната им воля, съобразно чл.20 ЗЗД. Подобни пропуски на съда, видно от гореизложеното, обаче не са налице. Дали самото обсъждане е и тълкуване на волята на страните в ОУ е правилно или не, е вече въпрос по правилността на решението. Ето защо така формулирани въпросите не се явяват обуславящи.
Непосочването на обуславящ изхода на спора въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По отношение на искането за допускане до касация на основание чл.280 ал.2,предл. последно ГПК:
Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, наличието на такъв недостатък не се обосновава от оплакванията в КЖ, свеждащи до неправилното тълкуване от страна на съда на ОУ на застрахователя и игнориране на преценката за принципна неточност на уредите за измерване на количеството алкохол в кръвта на водача, която според самия касатор, била спомената от вещото лице в заключението му . Тези оплаквания предполагат нов анализ на съдържанието на релевантните за спора факти и доказателства. Подобни действия на касационната инстанция извършва при преценка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт в производството по основателността на КЖ, съгласно чл.281,т.3 ГПК, но не и в производството по преценка за наличие на основания за допускане на касация в хипотезата на очевидната неправилност по чл.280 ал.2 ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №100 от 23.03.2018 г. по т.д. № 90/2018 г. на АС-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.