6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 10.01. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2142/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Екопромет-В“ ЕООД /н/, ЕИК[ЕИК], представлявано от синдика Р. Т., срещу определение № 12972 от 29.05.2019 г. по ч.гр.д. № 2219/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба на същото дружество срещу определение от 30.12.2018 г. по гр.д. № 35588/2018 г. на Софийски районен съд, 31 състав, за оставяне без уважение молбата на „Екопромет-В“ ЕООД /н/ за главно встъпване в процеса по реда на чл.225 ГПК.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че предявената от претендиращия главно встъпване ищец осъдителна претенция срещу ответницата Т. М. не е част, респ. не е преюдициална по отношение на субективните права, предмет на първоначално предявените от „ТМ-Монитор“ ЕООД срещу М. искове с правно основание чл.79 ЗЗД /главен/ и с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД /евентуален/. Твърди се, че в молбата за главно встъпване „Екопромет-В“ ЕООД са изложени обстоятелства, според които част от вземането на първоначалния ищец в размер на 7 120 лв. не съществува, т.к. на 10.10.2016 г. ответницата М., без основание и чрез подправяне подписа на синдика на дружеството и представяне на неистинско съдебно удостоверение, е превела по банковата сметка на първоначалния ищец сумата от 7 120 лв., впоследствие изтеглена от нея дистанционно и която сума участва във формирането на претенцията на ищеца срещу ответницата. Сочи, че правата на първоначалния ищец в този размер се оспорват от „Екопромет-В“ ЕООД , т.к. „ТМ Монитор“ ЕООД е получил въпросната сума без основание и в резултат на противоправните и незаконосъобразни действия на ответницата. Поради това се твърди, че предмет на първоначално предявените искове и на исковете, предявени с молбата по чл.225 ГПК, е едно и също субективно спорно право, като претендираните от „Екопромет-В“ ЕООД /н/ права изключват отчасти основателността на предявените от първоначалния ищец искове, което предпоставя допустимост на главното встъпване. Противоположният извод на съда, че претенцията на „Екопромет-В“ ЕООД /н/ не е част от субективните права, предмет на главния и на евентуалния иск, се оспорва от частния касатор, с твърдения за неговата незаконосъобразност и необоснованост.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Кои са критериите при преценка на допустимостта на главното встъпване и кога е налице правен интерес за встъпващото лице от главно встъпване и 2. Кои са критериите за преценка на правата на главно встъпващото лице и правата на първоначалния ищец, за да бъдат определени същите като конкуриращи се и несъвместими права. Частният касатор твърди наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с позоваване на определение по ч.гр.д. № 2763/2013 г. на ВКС, II го. и определение по ч.гр.д. № 10/2009 г. III г.о., копия от които са приложени към жалбата.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от дружеството – първоначален ищец, чрез процесуален пълномощник. Изцяло се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се поддържат доводи за правилност на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба /допълнително уточнена в проведено от СРС производство по чл.129 ГПК/ на „ТМ Монитор“ ЕООД срещу: Т. Н. М., „ТНМ Консулт и проектиране“ ЕООД и „ТНМ Консулт прим“ ЕООД, с която са предявени: главни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за сумата от 11 000 лв. – главница по споразумение от 18.12.2017 г. и евентуални искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на „ТНМ Консулт и проектиране“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 4 520 лв. и за осъждане на Т. М. да заплати на ищеца сумата 6 480 лв. Според твърденията на ищеца, ответните дружества са свързани лица, а ответницата М. е била техен управител; За периода от м.01.2014 г. до м.09.2017 г. М. е била органен представител и на ищцовото дружество и в това си качество и без основание е превела парични суми на себе си и на „ТНМ Консулт и проектиране“ ЕООД, като общата сума от 11 000 лв. ответниците се задължили да върнат на ищеца до 10.01.2018 г., съгласно споразумение от 18.12.2017 г., но плащане не е последвало.
Преди първото по делото открито заседание по делото е депозирана молба за главно встъпване от „Екопромет-В“ ЕООД /н/, чрез синдика Р. Т., с която са предявени: иск срещу „ТМ Монитор“ ЕООД за признаване за установено, че „Екопромет-В“ ЕООД /н/ е носител на правото на вземане срещу Т. Н. М. за сумата от 7 120 лв., с която сума тя незаконосъобразно и противоправно се е разпоредила на 10.10.2016 г., нареждайки същата от банковата сметка на „Екопромет-В“ ЕООД по банковата сметка на „ТМ Монитор“ ЕООД и по този начин е причинила вреда на „Екопромет-В“ ЕООД в размер на посочената сума, и осъдителен иск, квалифициран в молбата по чл.45 ЗЗД, срещу Т. Н. М. за сумата 7 120 лв., която непосредствено след постъпването й по банковата сметка на „ТМ Монитор“ ЕООД, я е изтеглила, ведно със законната лихва, считано от датата на неоторизирания от синдика и неразрешен от съда по несъстоятелността банков превод – 10.10.2016 г. до окончателното плащане.
С определение от з.з. на 30.12.2018 г. СРС е оставил без уважение молбата за главно встъпване по съображения, че изложените от главно встъпващия твърдения обосновават деликтна претенция против физическото лице М., която обаче не е част от, респ. преюдициална на, субективните права, предмет на главния и на евентуалните искове по делото, а интересът на главно встъпващото лице за отхвърляне на иска на първоначалния ищец не е достатъчен, за да се признае на главно встъпващото лице правото да предяви искове срещу ищеца и ответницата М.. Прието е, че в противен случай, всеки хирографарен кредитор би могъл да иска да встъпва в делата на всеки друг хирографарен кредитор и да иска отхвърляне на исковете на конкурента си, с аргумент от застрашаване на общото удовлетворение по чл.133 ЗЗД.
С последващо определение от публично съдебно заседание на 30.01.2019 г. СРС е прекратил производството по делото по предявените от „ТМ Монитор“ ЕООД евентуални искове поради оттеглянето им, като този съдебен акт е влязъл в сила.
Въззивният съдебен състав е споделил изцяло изводите на първата инстанция. Прието е още, че претенцията на главно встъпващото лице не е част от очертания с исковата молба предмет на спора, за да бъде приложима хипотезата на чл.225, ал.1 ГПК. Ако „Експромет-В“ ЕООД /н/ има вземане срещу Т. М., основано на деликт /както се твърди в молбата за главно встъпване/, няма пречка исковата претенция да се предяви пред съд, но не и във висящия процес по гр.д. № 35588/2018 г. по описа на СРС, защото би било недопустимо установяване със сила на пресъдено нещо дължимостта на претендираната от него сума по отношение на ищеца „ТМ Монитор“ ЕООД, доколкото правата им срещу ответницата М. не се явяват конкуриращи.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият правен въпрос не удовлетворява основния селективен критерий за достъп до касация, доколкото въззивният съдебен състав не е формирал обуславящи правни изводи за това, кои са критериите при преценка допустимостта на главното встъпване. Така поставен, въпросът обективира несъгласие на частния касатор с изразеното от Софийски градски съд становище, че правата на първоначалния ищец и на дружеството, заявило искане за главно встъпване във висящото пред СРС исково производство, не се явяват конкуриращи по отношение на ответницата Т. М.. Въпросът е пряко съотносим към правилността на атакувания процесуален съдебен акт, което е видно и от част от обосновката в жалбата, а именно че „съдът практически не е приложил основния критерий за преценка на допустимостта на главното встъпване“. Преценката за правилност на обжалваното определение не попада в обхвата на селективното производство, а основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК не са тъждествени, върху което е акцентирано и в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно е недопустимо основанията за достъп да касация да бъдат мотивирани с доводи за материална и/или процесуална незаконосъобразност, или необоснованост на атакувания съдебен акт. Според посоченото Тълкувателно решение, въпросите, които имат значение за правилността на атакувания въззивен съдебен акт, не са правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от неустановеността на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, частният касатор не доказва и поддържаната допълнителна селективна предпоставка, тъй като липсват данни за допуснато от съда отклонение от становището на ВКС, обективирано в определение по ч.гр.д. № 2763/2016 г., второ г.о. относно конкретната преценка за допустимост на главното встъпване – дали претендираното от главно встъпващия право е несъвместимо с претендираното от първоначалния ищец.
Постановеният с въззивното определение правен резултат не е обусловен от разрешаването и на втория въпрос – относно критериите за преценка на правата на главно встъпващото лице и правата на първоначалния ищец, за да бъдат определени същите като конкуриращи се и несъвместими права. От решаващите мотиви към въззивното определение на Софийски градски съд не се установява да е изведен извод, че условие за определяне на правата на първоначалния ищец и на правата на главно встъпващото лице като конкуриращи се и несъвместими е идентичността на основанието им, което сочи на необоснованост на доводите на частния касатор в този смисъл. Формулираният втори въпрос не кореспондира с мотивите към обжалваното определение, доколкото крайният извод на съда за недопустимо установяване със сила на пресъдено нещо дължимостта на претендираната от главно встъпващия сума по отношение на първоначалния ищец, т.к. правата им по отношение на ответницата не се явяват конкуриращи, не е обоснован с правното основание на тези искове. Преценката за допустимост на главното встъпване е извършена въз основа на твърденията на главно встъпващия, от които не може да се изведат изводи, че претендираното от него право изключва правото на първоначалния ищец, и, че е налице тъждественост на предмета на първоначалния иск с този на „Екопромет-В“ ЕООД /н/. Решаващият съдебен състав не е отъждествил понятията „предмет на спора“ и „правно основание“, поради което и сочената практика на ВКС, в подкрепа на поддържаната допълнителна селективна предпоставка, е изцяло несъотносима.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12972 от 29.05.2019 г. по ч.гр.д. № 2219/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: