3
определение по гр.д.№ 125 по описа за 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 17.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 125 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. К., Т. Й. К. и Н. Д. К. срещу решение № 261 от 20.07.2015 г. по гр.№ 113 от 2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решение № 319 от 05.10.2015 г. и решение № 377 от 20.11.2015 г., с което е обезсилено решение № 562 от 15.12.2014 г. по гр.д.№ 1712 от 2013 г. на Кюстендилския районен съд и е прекратено като недопустимо производството по предявения иск за делба.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителна и незадължителна практика на ВКС /определение № 869 от 12.12.2012 г. по гр.д.№ 776 от 2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., определение № 32 от 21.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 468 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 47 от 03.04.2015 г. по гр.д.№ 6373 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 307 от 17.10.2012 г. по гр.д.№ 295 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 88 от 30.06.2011 г. по гр.д.№ 407 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 867 от 20.11.2009 г. по гр.д.№ 5397 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., ППВС № 1 от 1953 г., решение № 43 от 04.06.2014 г. по т.д.№ 213 от 2012 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 45 от 20.04.2010 г. по т.д.№ 516 от 2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 964 от 2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д.№ 4265 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 257 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д.№ 91 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 403 от 23.01.2015 г. по гр.д.№ 3902 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д. № 866 от 2012 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1281 от 2010 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. и решение № 276 от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 519 от 2014 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. / по осем посочени от касаторите правни въпроси, касаещи допустимостта на иска за делба и съответно допустимостта на постановено по такъв иск съдебно решение.
Освен това, касаторите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по първите четири поставени от тях въпроси, както и по въпроса: недопустима ли е делба на съсобствен поземлен имот, състоящ се от два самостоятелни УПИ, ако от него по реда на чл.53а и чл.54 З. могат да бъдат образувани в кадастралната карта два самостоятелни поземлени имоти, съответстващи на двата УПИ, от които съсобственият поземлен имот се състои.
В писмен отговор от 30.09.2015 г. ответниците по касационната жалба С. А. С., Н. А. П., Р. А. Азова и В. А. С. оспорват жалбата. Молят същата да не бъде допускана до касационно обжалване и да им се присъдят направените от тях разноски по делото пред ВКС.
Ответникът А. С. Г. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за обезсилване на първоинстанционното решение по предявения иск за делба и за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че с оглед възражението на ответниците, че двата урегулирани поземлени имоти- предмет на иска за делба не са съсобствени между съделителите и че в кадастралната карта имало грешка, изразяваща се в това, че тези УПИ били заснети като един общ поземлен имот/, редът за защита на правата на ищците бил указан в З. /чл.53а и чл.54 З./, а не е чрез предявяване на иск за делба.
Предвид на тези мотиви на съда в обжалваното решение поставените от касаторите правни въпроси, касаещи допустимостта на иска за делба, са относими към делото. Тези въпроси следва да се обобщят и уточнят както следва: допустим ли е иск за делба, ако един от съделителите твърди, че по отношение на имотите- предмет на делбата е допусната грешка в кадастралната карта, която към момента на предявяване на иска за делба все още не е поправена по предвидения в З. ред.
Тъй като по този конкретен въпрос има неяснота, но няма постановена задължителна съдебна практика, касационното обжалване на решението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261 от 20.07.2015 г. по гр.д.№ 113 от 2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решение № 319 от 05.10.2015 г. и решение № 377 от 20.11.2015 г.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне в срок на държавната такса, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея гражданско дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.