О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
Гр.С., 14.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.
П. Х.
изслуша докладваното от съдия П. Х.
ч.т.д. № 849/2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби с идентично съдържание, подадени от ответниците по делото ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – П. АД /н/ [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. Б., чрез процесуалния пълномощник адв. Б. Д.; и ЕС ТИ СИ Е. [населено място], представлявано от управителя А. Б., чрез процесуалния пълномощник адв. Н. М., срещу определение № 260 от 04.06.2015 г. на Пловдивския апелативен съд по в.ч.т.д.№ 339/2015 г. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 888/13.12.2015 г. по т.д.№ 257/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е върната въззивна жалба на ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – П. АД /н/ с вх.№ 1719/20.01.2015 г. против постановеното по делото решение № 620 от 19.12.2014 г., като просрочена.
В частните жалби се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се претендира неговата отмяна, като неправилно. За допускане на обжалваното определение до касация жалбоподателите се позовават на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Против частните жалби отговор е депозирало третото лице – помагач на ищеца – АК Б., С. И Т. [населено място] със становище, че жалбоподателите не обосновават приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, респективно касационна допустимост на определението. Синдикът на ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – П. АД /н/ – ищец в производството, не заявява становище по частните жалби.
За да се произнесе по частните жалби, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частните жалби са подадени в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, против подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
За да потвърди обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба на ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – П. АД /н/ съставът на Пловдивския апелативен съд е преценил следното от фактическа и правна страна: С решението по т.д.№ 257/2014 г. на ПОС е уважен иск с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ. То е постановено в закрито заседание при условията на чл.376 ал.1 ГПК. В него е посочено, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от 19.12.2014 г., на която дата е и обявено в регистъра на съдебните решения, като с определение от 03.11.2014 г. – връчено на страните, съдът е постановил решаване на делото в закрито заседание и обявяване на решението именно на 19.12.2014 г. Срещу решението на 20.01.2015 г. е подадена въззивна жалба от ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – П. АД /н/, след като жалбоподателят е бил редовно уведомен за определението от 3.11.2014 г. на 28.11.2014 г., а решението му е било връчено на 7.01.2015 г. С оглед изложеното въззивният съд е формирал извод, че въззивната жалба е депозирана в съда извън преклузивния срок за обжалване, който започва да тече от момента на обявяване на съдебното решение в съответния регистър, след като той съвпада с предварително обявената на страните дата за това. Приел е, че при постановяване на решение при спазване на реда на чл.376 ГПК страните са длъжни да следят за резултата от делото, като връчването на препис от решението в този случай е ирелевантно за началото на срока за обжалване. С оглед горното, срокът е изтекъл на 5.01.2014 г. и на следващия ден решението е влязло в законна сила, поради което подадената на 20.01.2015 г. въззивна жалба правилно е била върната от първоинстанционния съд като просрочена, на основание чл.262 ал.2 т.1 ГПК.
Частните жалбоподатели не са формулирали правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който да бъде допуснато касационно обжалване на определението, съобразно изискването на чл.280 ал.1 ГПК вр. чл.274 ал.3 ГПК, както и с оглед дадените с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. задължителни указания в тази връзка. К. съд няма правомощия да извежда сам този въпрос, който по дефиниция следва да е конкретно и ясно посочен в изложението на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Липсата на общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за селекция на касационните жалби е достатъчно основание, за да не се допусне касационна проверка на обжалвания въззивен акт. Дори да се счете, че възнамеряваният правен въпрос е относно това, от кога тече срокът за обжалване на решението по чл.376 ГПК, то отговорът му се съдържа изрично и ясно в нормата на ал.3 ГПК от същия член /„Съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване.”/ и не са налице условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за тълкуването й в различен смисъл, при липса на отклонение от правилата на чл.376 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 260/04.06.2015 г. на Пловдивския апелативен съд по в.ч.т.д.№ 339/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: