О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
Гр. С., 20.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 11.05.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.
П. Х.
Изслуша докладваното от съдия П. Х.
т. д.№ 2837/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на КОНТРАКТ ИНВЕСТ О. [населено място], чрез процесуалния пълномощник адв. Б., против решение от 27.02.2015 г. по в. т. д. № 10/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 228 от 09.07.2014 г., постановено по т. д. № 135/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на А. В. Айзин и О. В. Г. – граждани на Руската федерация следните суми: 31 730 евро, платени на отпаднало основание – развален поради неизпълнение предварителен договор за продажба на недвижим имот от 15.12.2009 г.; 24 178.26 евро – неустойка за неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор за времето от 31.07.2011 г. до 31.08.2013 г. /762 дни забава/; законната лихва върху горните суми за времето от предявяването на исковете на 12.03.2014 г. до изплащането им; както и 11 218.88 лв. – разноски по делото, по искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
В жалбата, както и в отделно изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се формулират следните въпроси: Недопустимо ли е решение, постановено при нередовно връчване на книжата в първата инстанция, което е обективна пречка за страната да защити своите права и законни интереси; Недопустимо ли е решение, постановено при неспазване на процесуалните правила за даване ход на делото; Търговска ли е продажбата, обективирана в предварителен договор, сключен на основание чл.19 ал.3 ЗЗД, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Оплакванията за касиране на решението са с оглед допуснати процесуални нарушения при връчване на книжата по делото на ответника в първоинстанционната му фаза и неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, т.к. спорът не е търговски и не следва да бъде разглеждан по реда на глава Тридесет и втора от ГПК. Според нормата на чл.286 ТЗ предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот няма характера на търговска сделка и след като имотът се купува от физически лица за лично ползване, е налице хипотезата на чл.318 ал.2 ТЗ. По тези доводи се моли решението на БАС да бъде допуснато до касация и отменено, като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Ответниците по касационната жалба, чрез процесуалните си пълномощници адв. Б. и адв. Г. с писмен отговор оспорват наличието на сочените от касатора основания за допускане на решението до касационна проверка. Поддържат, че процесуалноправните въпроси относно нередовното връчване на книжа изобщо не са били поставяни във въззивната жалба и съответно не са били предмет на изследване от въззивния съд, а материалноправният въпрос е некоректно зададен, доколкото предварителният договор за продажба на недвижим имот не представлява продажба по смисъла на закона и разпоредбата на чл.318 ал.2 ТЗ относно търговската продажба е неприложима. Освен това и двата случая не са доказани допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните, относими към производството по чл.288 ГПК, както и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима.
Първоинстанционният съд с мотивирано определение в о.с.з. на 17.06.2014 г. е счел за неоснователни възраженията на КОНТРАКТ ИНВЕСТ О. за нередовно връчване на исковата молба и приложенията към нея, както и искането по тези причини да не се дава ход на делото в съдебното заседание, за което ответникът е бил редовно призован с препис от определението по чл.374 ГПК. С въззивната жалба ответникът е навел оплаквания за недопустимост, необоснованост и незаконосъобразност на така постановеното от БОС решение, тъй като: 1/спрямо спора е неприложим редът за разглеждане на делата по глава 32-ра ГПК – “Производство по търговски спорове”, по съображения, идентични на тези в касационната жалба; 2/дружеството не е изпаднало в забава на 31.07.2011 г., т.к. срокът за прехвърляне на имота с оглед връчената му нотариална покана изтича на 15.12.2013 г.; 3/присъдената неустойка е прекомерна и следва да бъде намалена, като нормата на чл.309 ТЗ не намира приложение в случая, доколкото договорът между страните не представлява търговска сделка. С въззивното решение, съобразно чл.269 ГПК, съдът е отговорил на тези оплаквания. Приел е, че разглеждането на спора като търговски не прави решението недопустимо само по себе си, разгледал е възраженията относно началния момент на забавата, но ги е счел за неоснователни, а относно възражението за прекомерност на неустойката е посочил, че то е несвоевременно предявено, преклудирано е и не подлежи на обсъждане.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация, поради следното:
Визираните в първите два въпроса по чл.280 ал.1 ГПК процесуални нарушения, дори да са налице, не водят до извод за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт. По аргумент от чл.270 ал.3 ГПК следва да се счита, че хипотезите на недопустими съдебни решения са изчерпателно очертани в закона – произнасяне по недопустим или непредявен иск и неподсъдност на спора пред разрешилия го съд. Доводите за наличие на конкретните процесуални нарушения попадат в обхвата на чл.281 т.3 ГПК и представляват основание за неправилност на въззивното решение, докато недопустимостта е самостоятелно основание за касация по чл.281 т.2 ГПК. На следващо място нередовността на връчването на книжа в първата инстанция е порок, който може да бъде отстранен от въззивния съд, ако страната се позове на нея в жалбата си. Касаторът не е навел подобни оплаквания във въззивната си жалба и съдът не ги е разгледал, съответно не е формирал изводи относно това, налице ли е нередовност на връчването и дали правилно първата инстанция е дала ход на делото. Предвид изложеното, по първите два от формулираните правни въпроси не е налице общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, а именно те да са от значение за изхода от спора и да са обусловили решаващата воля на съда. Основание за служебно допускане на решението до касация, с оглед неговата вероятна недопустимост, съобразно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, предвид изложеното по-горе, също не се установява.
Предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК отсъстват и по отношение на третия въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК – относно приложението на чл.318 ал.2 ТЗ вр.чл.286 ТЗ в хипотеза на чл.19 ЗЗД, предвид характера на сделката. На първо място следва да се посочи, че въпросът за търговския характер на сключения предварителен договор е без значение за допустимостта на иска, с оглед реда за неговото разглеждане. Въпросът е без значение и за резултата от обжалваното решение, защото е въведен за първи път във въззивната инстанция във връзка с възражение за прекомерност на дължимата неустойка и нейното намаляване, което не е било направено пред първоинстанционния съд, счетено е за преклудирано и не е разгледано при разрешаването на спора. Принципно следва да се отбележи и непротиворечивата практика на ВКС – ТК /опр. № 322/23.11.2013 г по т.д.№ 1023/2012 г. – II ТО, потвърдено с опр. № 156/27.02.2013 г. по ч.т.д. № 1139/2013 г. – II ТО и опр.№ 206/11.03.2016 г. по т.д.№ 3457/2015 г. – II ТО/ в сходни хипотези, съдържаща изрично становище относно търговското естество на предварителен договор, свързан със занятието на търговеца – продавач, на основание чл. 286 ал.1 и ал.3 вр. чл.287 ТЗ, а в случая, видно от регистрираните в ТР обстоятелства, в предмета на дейност на касатора е включена дейността по покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажбата им.
Съобразно указанията на цитираното по-горе ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, липсата на общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК при формулиране на правните въпроси е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационна проверка.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 27.02.2015 г. по в. т. д. № 10/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: