1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
гр. София, 22.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.
П. Х.
изслуша докладваното от съдия Татяна Върбанова
т.д. № 641/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 273 от 06.11.2015 г. по в.т.д. № 261/2015 г. на Апелативен съд- В., с което е потвърдено решение № 35 от 15.01.2015 г. по т.д. № 620/2013 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявените срещу [фирма], при участието на трето лице помагач – [фирма], искове за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нот.акт № 164, том ІІ, рег. № 4677, дело № 320/2008 г. поради невъзможен предмет, поради липса на съгласие, за унищожаване на същия договор като сключен при измама и като сключен при грешка в предмета, и за разваляне на същия договор, и за отхвърляне на кумулативно предявените, с всеки от тях, частични искове за връщане на дадената сума по договора като получена без основание, евентуално при отпаднало основание, както и частични искове за заплащане на обезщетение за вреди от недобросъвестно водене на преговорите.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. По всеки един от предявените евентуално съединени искове, дружеството-касатор е изложило подробни фактически и правни доводи, с искане за касиране на атакуваното решение, с произтичащите от това правни последици.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на множество материалноправни въпроси: 1. В кои случаи е налице невъзможен предмет; 2. Към кой момент следва да се преценява валидността на сделката; 3. Кога е налице измама по см. на чл.29 ЗЗД; 4. Кога е налице грешка в предмета на договора по см. на чл.28 ЗЗД; 5. Кога е налице основание за разваляне на договора по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД. По тези въпроси се поддържат допълнителните основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложената съдебна практика.
Касаторът е поставил и следните процесуалноправни въпроси: 1. Има ли право въззивният съд да събира служебно доказателства при липса на оплакване за допуснато процесуално нарушение; 2. Какви са правомощията на решаващата инстанция при наличие на противоречиви свидетелски показания, както и въпроси относно задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства и да се произнесе мотивирано по всички искания и възражения и да изложи мотиви по чл.236, ал.2 ГПК по всички искове. По тези въпроси касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал отклонение от задължителна практика на ВКС, съответно приложена към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло искането за допускане на касационно обжалване, по съображения в отговор.
Третото лице помагач – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, подробно е мотивирало становище за липса на основание за допускане на касационен контрол, като са изложени и доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В. е приел следното:
По исковата претенция с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД е съобразено, че процесният недвижим имот, с обща застроена площ 92 кв. м., се състои от основно помещение, баня-тоалет и тераса, със статут на склад, съгласно одобрените инвестиционни проекти; съставлява самостоятелен обект – реално обособена част от сграда, а понастоящем включен в кадастралната карта с идентификатор № 10135.3506.260.11.40, с функционално предназначение на офис. Отчетени са законовите разпоредби – §5, т.39 от ДР на ЗУТ относно понятието „обект”, §1, т.1 ЗР на ЗКИР, в която е дадена легална дефиниция на понятието „самостоятелен обект”, както и подзаконовите правила относно съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Изведени са изводи за неоснователност на този иск, тъй като прехвърлената вещ може да бъде предмет на разпоредителни сделки – съществува и е обособена като самостоятелен обект.
Решаващият състав е преценил като неоснователни доводите на дружеството – купувач, основани на решение по гр.д. № 4017/2008 г., ІІ г.о на ВКС, по съображения, че това решение не касае хипотезата, в която прехвърленият имот съществува, но е с различно от описаното предназначение. Изложени са и допълнителни съображения, основани на цитираната в мотивите към решението задължителна практика на ВКС, според която, за да е налице нищожност поради невъзможен предмет, предметът на сделката не само не трябва да съществува към момента на сключването й, но и да е невъзможно да възникне. В тази връзка съдът е преценил приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, според която е допустима промяна в предназначението от склад в офис, без строителни преустройства.
По иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, въззивният съд е констатирал липсата на твърдения в исковата молба за съзнателна липса на воля за договаряне. Доводите на ищеца за разминаване между очакваните и действителните фактически или правни качества на договорената вещ са счетени за относими към основанията за унищожаемост по чл.28 и чл.29 ЗЗД, а не към основанието за нищожност поради липса на съгласие.
По предявените искове за унищожаемост на сделката поради измама, евентуално поради грешка, решаващият съдебен състав на Апелативен съд – В., съобразявайки техническите параметри на имота, е приел за безспорно, че той има фактически и външни белези на офис, но независимо от това, съобразно инвестиционните проекти и издаденото разрешение за ползване е с функционално предназначение на склад. Преценени са твърденията и становищата на страните, както и признанието на ищцовото дружество в допълнителната искова молба за уведомяването му още към датата на сключване на предварителния договор за действителния статут на вещта, но с обещана от продавача промяна на предназначението. Подробно са преценени събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания, при условията на чл.172 ГПК, след съпоставянето им с останалите доказателства. Ангажираните от ищеца гласни доказателства не са кредитирани поради това, че преддоговорните книжа не обективират поето задължение за продавача за промяна на предназначението на вещта, но дори и да е съществувала такава неформална уговорка между страните, то е следвало да се представят доказателства, удостоверяващи изпълнението на така твърдяна от ищеца насрещна престация. В тази насока съдът е констатирал липса на различия между документите, с които е разполагал купувача при сключването на предварителния договор и тези, представени при изповядване на сделката; Показанията на св. Даугинас относно момента на узнаване на действителното предназначение на имота, като противоречащи на протокол с дата 30.04.2008 г., в който имотът е посочен като офис-склад № 33, не са възприети от съда; Относно твърденията на ищеца за узнаване едва пред 2012 г. на действителния статут на помещенията на четвъртия етаж в сградата, където е и процесния имот, не са възприети показанията на свидетелката Д.К., предвид описанието в нот.акт на съседните помещения като склад/офис/, както и предвид декларацията на ищцовото дружество от 29.06.2010 г. пред Дирекция „Местни данъци и такси”- В. и приложеното към нея разрешение за ползване.
В резултат на осъществената решаваща правораздавателна дейност от въззивната инстанция е изведен извод за недоказаност от ищеца на претенциите по чл.28 и чл.29 ЗЗД. Като допълнителен аргумент за отхвърляне на тези искове е посочена и възможността за надлежна промяна в статута на имота, след провеждане на процедура по промяна на предназначението. В този смисъл са съобразени събраните във въззивното производство писмени доказателства за промяна на статута на едно от съседните помещения, както и новата техническа експертиза, според която, новоприетият административен акт – нов ПУП, одобрен със заповед от 18.11.2014 г. на Зам.Кмета на Община – В., прави възможна и допустима промяната в предназначението на всички складови помещения в процесната сграда. Изрично е отразено, че тези доказателства са основани на новонастъпил факт, с извод, че твърдяният порок на сделката няма неотстраним характер, а дори и да се приеме, че е налице заблуждение, същото не касае съществено качество на предмета на сделката.
Предвид изпълнението на насрещните престации, евентуалният конститутивен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД е счетен за неоснователен.
Поради неоснователността на посочените по-горе евентуални искове, е направен извод за неоснователност на твърдяните права за реституиране на даденото по сделката, нито по отношение на претендираните вреди в хипотезата на чл.12 и чл.82 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Отговорите на поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани с фактическите състави за недействителност на договора по предявените искове, са предпоставени от преценка на конкретните данни по делото, което сочи на тяхната относимост към правилността на решението. Съгласно задължителните за съдилищата указания по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1//2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен в обжалваното решение трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. В ТР № 1/2009 г. е направено и ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от общите основания по чл.281, т.3 ГПК и е акцентирано върху невъзможността да се преценява правилността на въззивното решение в рамките на производството по селектиране на жалбите. Съобразявайки посочените задължителни постановки, както и доводите на дружеството касатор, с които са мотивирани основанията за достъп до касация и които не са възприети от решаващия съд, настоящият състав на ВКС счита тези въпроси за релевантни към поддържаните в жалбата касационни оплаквания.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос относно предпоставките за разваляне на договора по съдебен ред, е неотносим, предвид изводите на решаващия състав за изпълнение на насрещните задължения по процесния договор.
Въпросът, свързан с момента, към който е преценява валидността на сделката, не попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изхода на спора по предявените евентуални обективно съединени искове. Възприетата от съда за допустима промяна в предназначението на процесния имот – от склад в офис, основана на назначената във въззивното производство техническа експертиза, касае допълнителните съображения на съдебния състав, основани и на цитираната от него задължителна практика на ВКС, а не основните изводи за отхвърляне на първия иск по чл.26, ал.2, предл.първо от ЗЗД. Следователно, този въпрос не би могъл да се прецени като единствено обуславящ за изхода на делото по иска за нищожност на прехвърлителната сделка поради невъзможен предмет.
Като недоказано следва да се прецени поддържаното от касатора общо основание за допускане на касационно обжалване по въпроса относно процесуална възможност за допускане на техническа експертиза при въззивното разглеждане на делото, чиито констатации произтичат от нововъзникнал факт. Това е въпрос, релевантен към основанието по чл.281, т.3, предл.2 от ГПК. Дори и да се възприеме като съотносим към основния селективен критерий, то изводите на съда, основани на тази експертиза, съставляват само „допълнителен аргумент за отхвърляне на предявените претенции” по чл.28 и чл.29 ЗЗД, както изрично е отразено в мотивите към решението. Именно затова въпросът не е от значение за изхода на делото.
Процесуалноправните въпроси относно задължението на съда да мотивира своето решение съобразно изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, което включва и преценка на свидетелските показания, са важни за всяко дело. Не би могло обаче да се сподели твърдението на касатора за отклонение от практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – решение по т.д. № 213/2012 г. , ІІ т.о. и решение по гр.д. № 984/2012 г., ІV г.о., предвид обективираната в мотивите решаваща воля на съда, изведена след преценка и съпоставка на целия доказателствен материал по спора и предвид конкретните и подробни съображения, поради които не са кредитирани събраните, по искане на ищцовото дружество, гласни доказателства.
Предвид горното, искането за допускане на касационно разглеждане на делото е неоснователно. Независимо от изхода на делото, на третото лице помагач не се присъждат разноски, предвид императивната разпоредба на чл.78, ал.10 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 273 от 06.11.2015 г. по в.т.д. № 261/2015 г. на Апелативен съд- В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: