О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
Гр. С., 22.06.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.
П. Х.
изслуша докладваното от съдия П. Х.
т.дело № 1494/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] и ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] против решение № 1539/05.11.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 1685/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, подадени чрез процесуалните им пълномощници ю.к. Д. и ю.к. М.. С въззивното решение е потвърдено решение № 2570/15.05.2014 г. по гр.д.№ 4547/13 г. по описа на Варненския районен съд, с което касаторът ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД [населено място] е осъден да заплати на И. Е. [населено място] сумата от 25 000 лв. – частичен иск от 38 544.19 лв. с ДДС, представляваща получена от ответника в периода 10.08.2008 г. – 24.12.2012 г. без правно основание такса „пренос”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 09.10.2013 г. до окончателното й заплащане, като решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника, а именно ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ АД.
В жалбите са изложени оплаквания, че решението е неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при формиране на изводите на съда, че ищецът е собственик на ТП „Бряста” и не дължи плащане на цената за пренос на ел. енергия, че измерването на ел. енергията с оглед мястото на измервателния уред е извършвано неправомерно, както и че липсват елементи от фактическия състав на чл.55 ал.1 ЗЗД – обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Касаторите са приложили идентични по съдържание Изложения по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в които обосновават искането си решението да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Против касационните жалби в срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от И. Е. чрез процесуалния му пълномощник адв. Д. със становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол, евентуално, че жалбата е неоснователна по същество. Претендират се разноски.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, с оглед доводите на страните и материалите по делото, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да формира извод за основателност на предявения иск, съставът на въззивния съд се е произнесъл по основните спорни между страните въпроси. По отношение на правото на собственост върху процесния трафопост е приел, че съобразно заключението на назначената и приета СТЕ той е бил изграден през 1966 г. със средства и за нуждите на тогавашното ТКЗС, по-късно ПК „Труд” – [населено място], като е обслужвал сградите в стопанския довр. Към момента на изграждането му е действал ЗЕ от 1948 г., според който държавата е можела да преотстъпва строежа и експлоатацията на енергийни обекти за собствени нужди на кооперации и др. обществени организации. Следващият ЗЕ от 1975 г. е предвиждал, че с разрешение на Асоциация „Енергетика” кооперативните организации могат да придобиват и притежават отделни енергийни обекти за задоволяване на собствени нужди; а заверените случаи се уреждат от § 4 от ПЗР на ЗЕ, според който горните организации запазват придобитото право на собственост върху енергийни обекти. Доколкото ищецът е правоприемник на ПК „Труд”, то той се явява собственик на ТП. Според последващото законодателство /1999 – 2004 г./, енергийните предприятия следва да изкупят енергийните обекти – елементи от мрежата, в определен срок, а според сега действащите правни норми /§ 4 ПЗР ЗЕ/, енергийните обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на ЗЕ трябва да са собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, отново следва да бъдат изкупени в определен срок. Страните са разменили кореспонденция в тази връзка – предложено е изкупуване от страна на ищеца през 2012 г., но становището на ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ АД е било, че т.к. ТП снабдява с ел. енергия единствено лицето, което е негов собственик, съоръжението не подлежи на изкупуване. Доколкото е налице изключението, че до изкупуването от страна на енергийното предприятие обектът е собственост на трето лице, то той не е изключен от гражданския оборот и е можел да бъде предмет на транслативна сделка, която е обективирана в приложените нотариални актове и протокола за делба.
На следващо място съдът е формирал изводи във връзка с това, че точката /мястото/ на измерване на ел. енергията има значение за спора относно дължимостта на цена за достъп и пренос, като компоненти от цената на консумираната ел. енергия /в т.см. решение № 227/11.02.2013 г. по т.д.№ 1054/2011 г. на ВКС, ІІ ТО/. Изложил е, че според действащите в процесния период /10.08.2008 г. – 24.12.2012 г./ ПИКЕЕ от 2007 г., цената за достъп и пренос се заплаща съобразно количеството ел. енергия, измерено на определените в Правилата места за това. В чл.14 ал.1 от Правилата е посочено, че при отдаване на ел. енергия към потребител, мястото за измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя, ако има такава трансформация, или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната /електроразпределителната/ мрежа. В случая чрез СТЕ е установено, че мястото на присъединяване /и съответно границата на собствеността, съобразно чл.29 ал.1 вр. чл.28 ал.1 т.1 от НППРЕМПП/ е съществуваща кабелна линия средно напрежение с изграждане на електропроводна линия до комплексния трансформаторен пост, собствен на ищеца, а измервателното устройство е в самия трансформаторен пост, което противоречи на нормативната уредба в тази връзка и прави извършеното измерване неправомерно /в нарушение на чл.14 от ПИКЕЕ/. Поради това неоснователно се явява и заплащането на начислената от ответника цена за пренос.
При тези мотиви в обжалваното решение, касаторите изрично формулират в Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК два въпроса, които считат, че са от значение за точното прилагане на закона: 1/ Като се има предвид императивната разпоредба на чл.14 от ЗНА, допустимо ли е правилата на цитираните от В. и в решение № 227/11.02.2013 г. по т.д.№ 1054/2011 г. на ВКС, ІІ ТО нормативни актове досежно мястото на мерене на консумираната ел. енергия да бъдат прилагани и в случаите, в които уредите за количествено измерване са били поставени и функциониращи преди влизане в сила на ЗЕ от 2003 г. и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?; 2/ Решение № 227/11.02.2013 г. по т.д.№ 1054/2011 г. на ВКС, ІІ ТО намира ли приложение като задължителна практика по дела, по които е установено, че уредите за количествено измерване на консумираната ел.енергия са били поставени при действието на други предходни нормативни актове, различни от цитираните в него, при положение, че последните нямат обратно действие? В хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК касаторите не са формулирали въпроси, а оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, доколкото сочат, че изводите на съда относно правото на собственост на ищеца противоречат на практика на ВКС по чл.290 ГПК и чл.288 ГПК. Липсата на конкретно и ясно формулиран правен въпрос, за който да се прецени дали е разрешен с обжалваното решение и има значение за изхода по делото, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. К. съд в настоящото производство няма правомощия да извежда смислово въпроси според оплакванията в жалбата, нито да коментира основанията за касация по чл.281 т.3 ГПК. По изрично формулираните въпроси съдът намира, че също не се установяват основания за достъп до касационен контрол. Обобщено въпросите се свеждат до това, дали Правилата за измерване на количеството ел. енергия, действащи в процесния период, намират приложение тогава, когато измервателното устройство е било поставено в предходен момент. Съдът не се е произнесъл изрично по този въпрос, а и същият не би бил от значение за изхода от спора, доколкото средствата за измерване са собственост на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД и той носи отговорност за поставянето им съобразно нормативните изисквания, респективно за промяна на мястото им така, че то да съответства на действащите правила относно измерването.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска до обжалване. С оглед резултата от делото, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените от него за защита в настоящото производство разноски, представляващи надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 1539 от 05.11.14 г. по в.гр.д.№ 1685/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] и ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплатят на И. Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК] съдебно-деловодни разноски в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: