3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№485
гр. София, 20.06.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30.05., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.
П. Х.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №3028/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. К. в качеството й на ЕТ ФЕШЪН ТОП М.-Д. К.-гр. Б. срещу решение №1239 от 19.03.2015 г. постановено от ОС-Благоевград по в.гр.д. №107/15 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 7795 от 13.11.2014 г., постановено по гр.д. №1180/2014 г. на РС-Благоевград, В ЧАСТТА, с която ищцата в качеството й на ЕТ е осъдена да заплати на [фирма]-с.Радишево, обл. П. сумата от 20 000 лева-неустойка по чл.8 от Договор за спогодба от 17.04.2012 г., както и в частта,с която същата е осъдена да заплати на ответника сумата от 934,75 лева-представляваща законната лихва върху главница от 20 603,68 лева за периода от завеждане на ИМ в съда до плащането на главницата в хода на процеса.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба изпраща писмен отговор, в който изразява становище за недопускане до касация..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен искът в уважената част, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
С договор за спогодба, сключен между страните по делото на 17.04.2012 г. същите са уредили отношенията си във връзка със съществуващи преди това договори за търговска продажба, като ответницата-касатор като ЕТ е заявила , че дължи сумата от 20 603,29 лева –неизплатена част на цената по същите договори и се е задължила да я заплати на вноски: 603,29 лева-при сключването на договора, 10 000 лева до края на м. 09.2012 г. и 10 000 лева-до 31.12.2012 г.. Съществуването на предхождащите спогодбата търговски правоотношения се установява от приетите в хода на процеса като доказателства приемо-предавателни протоколи и фактури по част, от които се установява частично плащане от страна на ответника. Не се спори, че така дължимата сума е платена на 31.05.2014 г. , т.е. след изтичането на уговорените срокове, едва в хода на съдебния процес. В договора за спогодба е уговорена и неустойка в тежест на длъжника при неплащане в договорените срокове на вземането за остатъка от дължимата цена по търговските продажби в двойния размер на неизпълненото задължение. По изложените съображения съдът е счел за основателна претенцията за неустойка и я е уважил. Освен това е присъдил като законна последица и законната лихва върху платената в хода на процеса цена, считано от датата на завеждане на ИМ до датата на плащане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора следните въпроси: следва ли да се изпълнява парично задължение, за което няма издадена данъчна фактура и за възможността да се кумулират едновременно неустойка и лихва за забава при неизпълнение на парично задължение.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай и двата въпроса не са обуславящи изхода по конкретния спор, доколкото процесните задължения се основават на сключен в писмена форма договор за спогодба, т.е. не стои въпросът за доказването на правоотношенията помежду им с фактури или други доказателства, а по втория – видно от гореизложеното липсва изобщо за един и същи период кумулиране на неустойка и лихва за забава при неизпълнение на парично задължение. Следователно не е налице първата предпоставка за допускане до касация: обуславящ изхода на спора въпрос, тъй като отговорът на така формулираните правни въпроси не би довел до обратен резултат в изхода по конкретния правен спор.
Липсва основание за присъждане на разноските на ответника по касация, доколкото липсва документ за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1239 от 19.03.2015 г. постановено от ОС-Благоевград по в.гр.д. №107/15 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.