3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№52
гр. София, 24.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 16 януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 797 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на ДФ „Земеделие”-гр.С. срещу определение № 974/01.07.2011 г. по ч.т.д. №686/ 2011 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определението на ОС-Пловдив по т.д. № 760/2010 г. за прекратяване на производството по иска на жалбоподателя предявен по реда на чл.422 от ГПК срещу [фирма]- [населено място] за установяване правото му на вземане за сумата от 49500 лева-главница по Договор за кредит и субсидии №407-ПКЖ/09.06.2003 г. , 30 808 лева – лихва върху горната сума за периода 25.11.2005 г. до 11.03.2010 г. и законната лихва върху главницата за периода от 12.03.2010 г. до изплащане на вземането и издадената заповед по чл.417 от ГПК за тези вземания е обезсилена. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 и т.1 и т.2 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че за същите вземания в полза на жалбоподателя срещу длъжника [фирма] вече е издаден изпълнителен лист на 15.07.2004 г. по гр.д. № 02549/2004 на СРС за сумата от 49 500 лева-главница, ведно със законната лихва от 17.05.2004 г. до окончателното плащане и разноски. Производството по иска заведен от АДВ по реда на чл.252 от ГПК/отм./, в защита на вземането по спряното на основание чл.250 от ГПК/отм./ изпълнение по така издадения изпълнителен лист, е било прекратено с решение №346/30.08.2007 г. по в. гр.д. 859/2007 на П. след обезсилване на първоинстанционното решение по иска. С оглед тези констатации, в обжалваното определение е прието, че при липса на определение по предл.последно на чл.252 от ГПК/отм-/ за обезсилване на издадения за същите вземания срещу същия длъжник изпълнителен лист, то последният е пречка производство за издаване на заповед по чл.417 от ГПК и за повторно издаване на изпълнителен лист срещу същия длъжник за същите вземания.
Като обуславящи изхода на спора , с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната касационна жалба в изложението на основанията за товасе сочат въпросите за съдържанието на мотивите на въззивния акт и за това, дали в хипотезата на чл.252 от ГПК/отм./ издаденият изпълнителен лист се обезсилва по право или следва да се издаде изричен акт на съда за това.
Първият от така формулираните правни въпроси не е обуславящ изхода на спора, тъй като разрешаването на спора не зависи от това, дали в обжалвания акт са изложени мотиви по същество или такива в преценка произнасянето на първоинстанционния съд, стига да е ясна правната воля на решаващия съд и нейната обоснованост.
Вторият правен въпрос, дали в хипотезата на чл.252 от ГПК/отм./ издаденият изпълнителен лист се обезсилва по право или следва да се издаде изричен акт на съда за това е съотносим към предмета на спора, доколкото отговорът му обуславя неговия изход. Въззивният съд приема, че липсва изричен съдебен акт за обезсилване, поради което и така издаденият изпълнителен лист съществува в правния мир и възпрепятства повторното му издаване. За да се допусне касация на обжалвания въззивен акт, обаче следва да са налице и допълнителните предпоставки на закона за това, визирани в разпоредбата на чл.280 ал.1, т.1 и 2 от ГПК, на които се позовава самия жалбоподател.
Приложените в копия от съдебни актове: Р №810 от 25.03.1974 г. по гр.д. №410/74 на І г.о. на ВСР от 04.12.2007 г. на ОС-София по ч.гр.д. № 1197/2007 и определение от 07.12.2007 г. на ОС-София по ч.гр.д. №1179/2007 г. водят до извод за необходимостта от обезсилване на изпълнителния лист при наличие предпоставките в чл.252 от ГПК с изричен съдебен акт. Р №48 по т.д. 13/2008 г. не касае този въпрос. Единствено в приложеното Определение №4817/04.2011 г. на СГС по ч.гр.д. № 3598/2011 г. на същия съд се споменава „обезсилване по право” на изпълнителния лист, без да е ясно какво съдържание се влага в израза, при положение, че самото произнасяне с това определение е по отказ за спиране по чл.250 от ГПК/отм./ и изобщо не засяга спор по обезсилване на изпълнителен лист в хипотезата на чл.252 от ГПК/отм./.С оглед изложеното не се доказва противоречие в съдебната практика по този въпрос, било то в посочената казуална такава, било то на обжалвания акт със задължителна практика на ВКС, поради което и липсва основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т. 1 или т.2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 974/01.07.2011 г. по ч.т.д. №686/ 2011 на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.