определение по гр.д.№ 3807 от 2017 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София,19.04. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, гражданска колегия, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр. дело № 3807 от 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ.в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар. 74 от ПЗР на ГПК, публ.в ДВ бр. 86 от 2017 г./.
Образувано е по касационни жалби на П. Д. П., П. Й. Х. и В. В. В. срещу решение № 203 от 22.05.2017 г. по в.гр.д.№ 746 от 2016 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен граждански състав, с което потвърдено решение № 196 от 09.08. 2016 г. по гр.д.№ 646 от 2015 г. на Ботевградския районен съд за уважаване на предявения от П. Д. П. против П. Й. Х. и В. В. В. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване от страна на П. П. на 1/2 идеални части от следните съсобствени с П. Х. недвижими имоти:
1) поземлен имот с идентификатор 05815.3.56, с адрес: [населено място], общ.Б., обл.С., местност „З.“, с площ 900 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг вид застрояване, номер по предходен план 003056, при съседи имоти с идентификатори: 05815.3.57, 05815.3.102, 05815.3.55, 05815.3.101, 05815.3.104;
2) поземлен имот с идентификатор 05815.3.57, с адрес: [населено място], общ.Б., обл.С., местност „З.“, с площ 1430 кв.м., с тайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг вид застрояване, номер по предходен план 003057, ведно с построена в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 05815.3.57.1, със застроена площ 309 кв. м., на два етажа, при съседи имоти с идентификатори: 05815.3.37, 05815.3.36, 05815.3.102, 05815.3.56, 05815.3.101, 05815.3.104;
3) поземлен имот с идентификатор 05815.5.22, с адрес: [населено място], общ.Б., обл.С., местност „Четирите ореха“, с площ от 2121 кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване- нива, номер по предходен план 005022, при съседи имоти с идентификатори: 05815.5.16, 05815.5.29, 05815.5.160, 05815.5.21, 05815.5.14;
4) гараж № 4, с идентификатор 05815.304.656.31, с адрес: [населено място], общ.Б., обл.С., със застроена площ съгласно скица от 20 кв.м., а по документ за собственост от 19,80 кв.м., с предназначение- хангар, депо, гараж и съответното вещно право на строеж върху имота, изграден в поземлен имот с идентификатор 05815.304.656, при съседи имоти с идентификатори: 05815.304.1581, 05815.304.1521, 05815.304.1619;
5) гараж № 5 с идентификатор 05815.304.656.30, с адрес: [населено място], общ.Б., обл.С., със застроена площ съгласно скица от 20 кв.м., а по документ за собственост от 19,80 кв.м., с предназначение- хангар, депо, гараж и съответното вещно право на строеж върху имота, изграден в поземлен имот с идентификатор 05815.304.656, при съседи имоти с идентификатори: 05815.304.1581, 05815.304.1521, 05815.304.1619;
6) двуетажна жилищна сграда с гаражен етаж с идентификатор 05815.305.284.2, с адрес: [населено място], общ.Б., обл.С., [улица], със застроена площ по скица 89 кв.м., разгърната застроена площ по документ за собственост от 328,47 кв.м., брой етажи- 2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, състояща се от два жилищни етажа, всеки от които от спалня, дневна, трапезария, кухненски бокс и сервизни помещения със застроена площ от 89,79 кв.м., приземие, състоящо се от два гаража със застроена площ от 78,63 кв.м. и тавански помещения /таван и сушилня/, както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, разположена в поземлен имот с идентификатор 05815.305.284 при съседи имоти с идентификатори: 05815.305.283, 05815.305.285, 05815.305.282;
7) 2000/4501 идеални части от поземлен имот с идентификатор 05815.3.7, с адрес: [населено място], общ.Б., обл.С., местност “З.“, с площ от 4501 кв.м., с тайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план 003007, при съседи имоти с идентификатори: 05815.3.8, 05815.3.101, 05815.3.102, 05815.3.50;
8) поземлен имот с идентификатор 05815.303.59, с адрес: [населено място], общ.Б., обл.С., м.„ Промишлена зона“, с площ съгласно актуална скица от 2446 кв.м., а по документ за собственост с площ от 2260 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг вид производствен, складов обект, номер по предходен план: квартал 210, парцел X., без построена в него сграда с идентификатор 05815.303.59.1 със застроена площ 227 кв.м., брой етажи- 1, предназначение: промишлена сграда, при съседи имоти с идентификатори: 05815.303.60, 05815.303.61, 05815.303.58, 05815.303.173;
при условията, договорени на 31.07.2014 г. от П. Й. Х. и В. В. В., обективирани в сключено помежду им споразумение от същата дата за извънсъдебно уреждане на отношенията им, предвид искова молба вх.№ 92871 от 29.07.2014 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 11433 от 2014 г. на Софийски градски съд, в изпълнение на което споразумение е съставен нотариален акт № 35, том I, рег. № 1704, нот.дело № 32 от 2014 г. на нотариус З. А., с район на действие Районен съд- Ботевград, рег. № в НК 319.
Ищецът П. Д. П. обжалва решението в частта, в която е определен размерът на сумата, която следва да заплати, за да изкупи процесните имоти. Счита, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Моли за неговата отмяна.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИД на ГПК, публ.в ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди, че решението в обжалваната му част противоречи на посочена от него практика на ВКС по следните въпроси:
1. Следва ли съдът да се произнесе по всички възражения на страните ?
2. Нищожна ли е прекомерната неустойка и договорена ли е във вреда на представлявания висока лихва и задължения, поети от името на упълномощителя без насрещна престация ?
3. Следва ли съдът да изключва нищожните клаузи от волята на страните при преценката по чл.20 ЗЗД ?
4. Каква е стойността на прехвърления имот при липса на изричното й посочване в нотариалния акт и при посочена в същия данъчна оценка и събрана държавна такса върху нея ?
5. Може ли съдът да игнорира част от доказателствената съвкупност при установяването по чл.20 ЗЗД на волята на страните относно цената на прехвърлен по чл.33, ал.2 имот ?
Освен това, счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по иска П. Й. Х. и В. В. В. обжалват въззивното решение в цялост. Излагат твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост- основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Считат, че правилата на чл.33, ал.2 ЗС са неприложими по отношение на сключения между тях договор. Молят за отмяна решението на това основание. Като евентуално, в случай, че касационната инстанция потвърди решението на Софийски окръжен съд относно приложимостта на правилата за изкупуване на идеални части от съсобствен недвижим имот спрямо договора за даване вместо изпълнение, молят да се отмени решението в частта, в която е определена цената, по която следва да се извърши изкупуването и то да бъде извършено по приетите от съда пазарни цени, без същите да се намаляват.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдят, че решението противоречи на посочена от тях съдебна практика /решение № 413 от 26.05.210 г. по гр.д.№ 2636 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о. и влязло в сила решение № 44 от 07.03.2016 г. по гр.д.№ 614 от 2015 г. на Районен съд- Тетевен, потвърдено с решение № 185 от 25.07.2016 г. по в.гр.д.№ 250 от 2016 г. на Ловешкия окръжен съд/ по следните правни въпроси:
1. Освен при покупко-продажба и замяна срещу родово определени вещи, при какви други сделки може да се прилага разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС и по-конкретно: може ли чл.33, ал.2 ЗС да се прилага при извънсъдебни спогодби по смисъла на чл.365, ал.1 ЗЗД, в случаите на обезщетяване на вреди и при сделки за даване вместо изпълнение ?
2. Имаме ли даване вместо изпълнение, когато кредиторът се е съгласил на едно алеаторно условие и е поел риска да получи по-малко, отколкото му се дължи ?
3. Кога следва да се приеме, че има сделка, при която на собственика е безразлично на кого ще прехвърли имота и конкретно при сделка по обезщетяване на вреди, претърпени от определено лице, може ли да се приеме, че на собственика, който носи отговорност за тези вреди, е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си ?
4. Когато сделката има за цел и предмет обезщетяване на вреди и съдържа алеаторни елементи, следва ли да се приеме, че същата е с оглед личността или може да се говори за погасяване на паричен дълг ?
5. При неопределеност на насрещната престация по договора на съсобственика с третото лице /алеаторен договор/, може ли да се постанови изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС ?
6. Ако се допусне изкупуване по реда на чл.33, ал.2 ЗС при сделка за даване вместо изпълнение, по какъв начин следва да се определи какви са „същите условия“ /действително уговорените условия ?
7. При даване вместо изпълнение, когато се дават повече от един недвижими имоти за погасяване на един неделим паричен дълг и когато транслативният елемент на сделката се осъществява посредством прехвърляне на собственост чрез няколко нотариални акта, допустим и основателен ли е и може ли да се уважи иска за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС само за част от прехвърлените имоти ?
8. В горния случай как следва да се определи цената, по която ще се постанови изкупуването по чл.33, ал.2 ЗС на частта от прехвърлените имоти?
9. В този случай, ако се уважи иска, как се постига изкупуване при „същите условия“, ако за другите имоти има влязло в сила съдебно решение за отхвърляне на иска за изкупуване?
10. Когато договорът между страните съдържа алеаторен елемент, ако съдът допусне изкупуването, по какъв начин следва да се определи цената на изкупуването и конкретно в нея следва ли да се включи цената на имот, който не е прехвърлен, а е обещан при наличие на алеаторен елемент ? Освен това, считат, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по жалбите счита следното: Касационните жалби са допустими: подадени са в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани страни и срещу въззивно решение по иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС, което подлежи на касационно обжалване съобразно чл.280, ал.2, т.1 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ.в ДВ бр.86 от 2017 г./, сега чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на делото е право на изкупуване на идеални части от описаните в нотариален акт № 35, том I, рег. № 1704, нот.дело № 32 от 2014 г. на нотариус З. А., с район на действие Районен съд- Ботевград, съсобствени между П. Д. П. и П. Й. Х. недвижими имоти, прехвърлени от ответницата П. Х. на В. В. В. с договор за даване вместо изпълнение, към който е приложил разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС. За да обоснове този свой извод, съдът е приел, че в конкретния случай престационният елемент на договора за даване вместо изпълнение, който се свежда до прехвърляне на собственост върху недвижими имоти вместо пари, съдържа характеристиките на договора за продажба, което обуславя приложимостта на чл. 33, ал.2 ЗС.
Според съда, сключеният между П. Х. и В. В. договор за даване вместо изпълнение не е с оглед личността, защото интересът на длъжника от сключването му е погасяване на съществуващ паричен дълг и за него е безразлично дали погасителният ефект ще настъпи в резултат на престиране на заместващата престация непосредствено на кредитора или в резултат от престиране на равностойността на паричната сума, която изкупуващият съсобственик ще заплати, за да придобие собствеността върху тази престация. Решаващо е, че ще се постигне един и същ резултат, поради което за длъжника е безразлично кой ще придобие имотите.
Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на ответника В. В., че процесната сделка е споразумението от 31.07.2014 г., а договорите по прехвърляне на имотите с нотариални актове са действия само по нейното изпълнение. Според съда, след като договорът за даване вместо изпълнение съдържа новационен и престационен елементи, които се съдържат в споразумението от 31.07.2014 г. и в договора за прехвърляне на имотите с нотариален акт № 35 от 07.08.2014 г., те са във връзка помежду си, като именно прехвърлянето на собствеността на процесните имоти е завършващият състава на прехвърлянето елемент. Извън предмета на договора, според съда, са задълженията на В. да оттегли заведения от него против Х. иск и да се откаже от претенциите си спрямо нея за обезщетяване на вредите по договора за заем от 01.07.2008 г., поради което в предмета на сделката не са включени задължения за лична незаместима престация и поради това процесният договор не е сключен с оглед личността. Според съда, не е аргумент за определяне на договора като такъв в полза на личността и факта, че кредиторът се е съгласил да получи имоти на стойност по-ниска от пазарната, както и 1/2 ид. част от сграда при сбъдване на определено условие, поради което чл.33, ал.2 ЗС е приложим и в този случай.
На следващо място, въззивният съд е приел за неоснователно искането на В. изкупуването да бъде постановено по пазарните цени на прехвърлените от П. Х. на В. В. идеални части от имотите, описани в нотариален акт № 35 от 07.08.2014 г. Тълкувайки текста на договора, съдът е стигнал до извод, че волята на страните е с прехвърлянето на процесните имоти да се погаси част от паричния дълг. Поради това правилно, според въззивния съд, първоинстанционният съд е определил действителната цена на прехвърляне на имотите по пропорцията: средната пазарна цена на имота, делено на справедливата пазарна цена на всички имоти = реалната цена, на която е прехвърлен имота, делено на общата стойност на дълга по споразумението.
Относно твърдението на П. Х. за неправилност на първоинстанционното решение поради неспазване на преклузивния двумесечен срок от узнаването на сделката за предявяването на иска, въззивният съд е приел, че вписването на сделката в имотния регистър не създава презумпция за узнаването й.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните поставени от касаторите и доуточнени от ВКС въпроси:
1. Намира ли приложение разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС, когато разпореждането с притежаваните от съсобственика части от съсобствени имоти в полза на трето на съсобствеността лице е по договор за даване вместо изпълнение или в изпълнение на извънсъдебно споразумение за погасяване на парично задължение за обезщетение на вреди ?
2. Когато престационният елемент на договора за даване вместо изпълнение се осъществява чрез прехвърляне на множество имоти с няколко нотариални акта, без във всеки нотариален акт да е посочена цената на конкретните прехвърляни имоти и каква част от дълга се погасява с тяхното прехвърляне, може ли да се постанови изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС на прехвърлените само с единия от нотариалните актове имоти ?
3. В този случай как следва да се определи реалната цена, на която са прехвърлени имотите по този нотариален акт, респективно цената на изкупуването /“същите условия“ за изкупуване по смисъла на чл.33 ЗС/ ?
Тези въпроси са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обусловил изводите на съда в обжалваното решение. По него е налице противоречие между приетото в обжалваното решение и приетото във влязлото в сила решение № 44 от 07.03.2016 г. по гр.д.№ 614 от 2015 г. на Районен съд- Тетевен, потвърдено с решение № 185 от 25.07.2016 г. по в.гр.д.№ 250 от 2016 г. на Ловешкия окръжен съд. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция, преди изменението на ГПК с ДВ бр.86 от 2017 г./
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 22.05.2017 г. по в.гр.д.№ 746 от 2016 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен граждански състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационните им жалби в размер на 315,35 лв. / триста и петнадесет лева и тридесет и пет стотинки/ за всеки.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационните им жалби ще бъдат върнати, а образуваното по тях дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално- на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.