3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№36
[населено място], 14.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 12 януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 915 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма] срещу определение от 29.06. 2010 г. по ч. гр.д. №7183/10г. на СГС, ІІ-Г с-в на ГК, с което е потвърдено разпореждане от 18.02. 2010 г. на СРС, 35 с-в по гр.д. № 6856/2010 г. за отхвърляне на молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу Р. Б. П. ЕГН: [ЕГН] въз основа на апис на заповед за сумата от 2500 евро. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразсност.
В изложение на основанията за допускане до касация страната се позовава на противоречие по обуславящите въпроси в практиката на съдилищата- основание по чл. 280 ал.1, т.2 от ГПК. Сочи и прилага казуална практика на ВКС от категорията на незадължителна такава.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, от ГПК и отговаря на изискванията на ал.4.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна. Падежът на задължението по него е на предявяване, срокът до 31.11.2008 г. е срок за самото предявяване. Точно, доколкото става въпрос за издадена ценна книга с падеж на предявяване и с оглед търсимостта на задължението по нея , то за да настъпи изискуемостта на последното е необходимо самото предявяване на длъжника-издател. При невъзможност на предявяването това се удостоверява чрез протест, а когато записът на заповед е издаден при наличие на клаузи „без протест” и „без разноски- чрез нотариална покана. С оглед изложеното съдът е преценил, че липсва изискуемост на процесното задължение по ценната книга, поради недоказаност на предявяването му, респ. на невъзможността да се предяви, а от тук и до липса на падеж и следователно молбата по чл.417 т.9 ГПК следва да се отхвърли.
В изложение на основанията за допускане до касация страната се позовава на противоречие по обуславящите въпроси в практиката на съдилищата- основание по чл. 280 ал.1, т.2 от ГПК. Формулирани са два обуславящи правни въпроса: за нищожността на записа на заповед, в който падежът е определен по два начина и и обуславянето на изискуемостта на задължението по запис на заповед от предявяването на длъжника.
От гореизложените правни съображения на въззивния съд става ясно, че за да достигне до крайните си изводи по спора, същият не е разглеждал изобщо въпроса за нищожността на ценната книга, с оглед начина на определяне на падежа на задължението по нея и е приел, че записът на заповед действителен като редовен от външна страна. Ето защо този въпрос не е обуславящ и следователно не следва изобщо да се поставя под критериите за презенка за допустимост по чл.280 ал.1 т.т.1-3 от ГПК.
Относно въпроса за изискуемостта на задължението по запис на заповед с падеж на предявяване от предявяването налице е задължителна практика на ВКС- ТР № 01 от 28.12.2005 г. по тълк. дело №1/2004 г. на ОСТК на ВКС , на която съдът се е позовал изрично в мотивите на обжалвания акт и отговорът , който е дал на този обуславящ въпрос е напълно съобразен с т.3 от цитираното тълкувателно решение.
Ето защо и доколкото наличието на задължителна практика по т.1 от чл.280 ал.1 от ГПК изключва основанията по т.2 от същия, то липсва основание за допускане до касация.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно определение от 29.06. 2010 г. по ч. гр.д. №7183/10г. на СГС, ІІ-Г с-в на ГК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.