ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№14
гр. София,30.01.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 януари , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1256/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, от ГПК.
Образувано е по молба на А. Иванова Я. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] за отмяна по реда на чл.303 ал.1 ГПК на определение № 870/05.04.2011 г. по описа на БОС по ч.гр.д. № 589/11, с което съдът не е приел възражението й на основание чл.423 от ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение на парично задължение издадена по чл.417 т.9 от ГПК от РС-Несебър по ч.гр.д. № 651/2009 .
В молбата за отмяна молителят навежда доводи за незаконосъобразността и необосноваността на атакуванаото по реда на чл.303 и следващите от ГПК определение.
Ответникът по молбата за отмяна Д. К. К. от [населено място] поддържа становище, че молбата за отмяна е недопустима.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения , както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. Целта на така уредената правна уредба на отмяната е именно защитата, при наличие на съответните основания за това, срещу тази непререшаемост на спора по същество, при положение, че същият е решен неправилно от съда и това решение е влязло в сила, т.е. породило своите последици. В тази насока е и константната задължителна и казуална практика на ВКС. Съгласно чл. 423 ал.1, т.1 от ГПК в случаите на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, последният разполага с правото на защита чрез възражение пред въззивния съд, като неговото приемане или неприемане от страна на въззивния съд не създава като пряка последица на самия акт сила на пресъдено нещо по спора. Следователно актът, с който въззивният съд се произнася по възражение по чл.423 от ГПК не е сред тези, подлежащи на отмяна по реда на чл.303 и следващите от ГПК.
Отделно от гореизложеното, от така подадената молба за отмяна не става ясно, кои от изчерпателно уредените основания за отмяна по чл.303 от ГПК се сочат и поддържат от страна на молителката, което освен, че само по себе си е препятствие за разглеждането, не дава и възможност за проверка на това, дали самата молба е подадена в тримесечния срок, който за различните основания за отмяна има различен начален момент, съгласно чл. 305 ал.1, т.1-5 от ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. Иванова Я. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] молба за отмяна по реда на чл.303 ал.1, т.5 ГПК на определение № 870/05.04.2011 г. по описа на БОС по ч.гр.д. № 589/11, с което съдът не е приел възражението й на основание чл.423 от ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение на парично задължение издадена по чл.417 т.9 от ГПК от РС-Несебър по ч.гр.д. № 651/2009 .
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщението, заедно с препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.