О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 239
гр. София 19.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 946 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] чрез процесуалните пълномощници адв. Св.М. и адв. Ек.С. от САК са обжалвали въззивното решение на Софийския апелативен съд, първи граждански състав №1827 от 17.08.2015 г. по гр.д. 924/2015г. с което е уважен предявения срещу дружеството иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК предвид предмета на спора – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
Ответницата Л. Л. Т. е подала писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийския градски съд, І-16 състав от 12.12.2014г, постановено по гр.д. № 14621/2011г. и е решил делото по същество като е признал за установено по отношение на [фирма] , че Л. Л. Т. е собственик на ? ид.ч. части от поземлен имот с идентификатор 68134.1945 по КККР находящ се в землището на Б., С. , м.”Краище”К., и е осъдил [фирма] да предаде владението на имота.
По основния спорен въпрос по делото за основанието на което е бил одържавен процесния имот, което обуславя и предпоставките на възстановяването му, апелативният съд е приел, че имотът не е отчужден по реда на Закона за общия градоустройствен план на Столична голяма община от 1941г., до какъвто извод е достигнал първоинстанционния съд. Мотивите на въззивния съд са, че непосредственият отчуждителен ефект на плана, влязъл в сила преди 9.07.1956г., е в зависимост от фактическото завземане на имота за реализиране на отреденото с плана мероприятие съобразно препращащата към чл. 39 З. /отм./ норма на чл.74а от З. /ДВ бр.54/6.07.1956г./. Прието е също така, че по делото не са представени доказателства за наличието на строителни книжа и документи за сградите в спорния имот, описани в заключението на техническата експертиза т.9.1, предимно представляващи складови помещения в недобро състояние, и амортизирани, поради което не би могло да се приеме, че към датата на реституцията, представляват съществен елемент от прилежащата инфраструктура на киноцентъра, нито че това застрояване е променило дотолкова съществено имота, че той да не съществува реално до размерите, в които е отчужден.
С оглед противоположните правни изводи на инстанциите по същество по отношение предпоставките за възстановяване на собствеността, обусловен от приложимия закон, по който е извършено одържавяването, правният въпрос , който поставя касаторът за основанието за одържавяването на имота, доуточнен от ВКС въз основа на доводите в изложението за допускане на касационното обжалване с оглед конкретния спор в смисъл кога настъпва вещноправният ефект при отчуждаването на имотите по Закона за приложение на общия градоустройствен план на С. от 1941г. /отм./, е от значение за делото, както и за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Свързани с решаващите мотиви на апелативния съд в обжалваното решение са и въпросите за значението на благоустройственото мероприятие, проведено върху одържавения имот при възстановяването му по реда на ЗВСОНИ и дали асимилирането на одържавения имот в единно комплексно мероприятие изключва неговото самостоятелно съществуване , независимо от това дали имотът е застроен и изцяло. Изводите на съда в обжалваното решение , че съществуването на амортизирани сгради предимно със стопанско предназначение, не е променило дотолкова съществено имота и той съществува реално до размерите, в които е отчужден, са в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС – решение № 151 по гр. д. № 1082/11 год. ІІ г. о. и решение № 567 по гр.д.№ 1112/2009г. на ВКС, І г.о. , поради което касационното обжалване по този въпрос следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, първи граждански състав №1827 от 17.08.2015 г. по гр.д. 924/2015г.
Указва на касатора , че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 616 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: