О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
Гр. София, 26.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 07.03.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 2637 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Джордан 90“ ООД [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 4826 от 03.07.2017 г. гр.д. № 2584/2017 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 23.06.2016 г. по гр.д.№ 8216/2015 г. на СРС, 61 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България” АД искове, както следва: за заплащане на сумата 22 082.09. лв. – разлика между заплатена цена за пренос на ниско напрежение и действително дължима цена за пренос на средно напрежение, респ. между стойността на потребеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение и цени за средно напрежение, за периода от 15.02.2012 г. до 15.02.2015 г., като платена без основание, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД; и за осъждане на ответника да приведе средствата за търговско мерене в съответствие със законовите изисквания, като за своя сметка и със свои средства монтира СТИ на страната на по-високото напрежение, където е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.
Касаторът излага подробни съображения, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което предявените искови претенции да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. На какво ниво на напрежение следва да бъде отчитана и заплащана потребената ел. енергия и в тази връзка правилно ли е определено мястото на мерене, респ. налице ли са последващи законодателни промени, които да задължават доставчика да калкулира цената на потребената енергия при ниво на средно напрежение, респ. да предприеме действия по промяна мястото на мерене?; 2. С оглед правилното монтиране на СТИ съгласно законовите изисквания, следва ли съдът да отговори на въпроса, къде е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата на средно напрежение, т.е. в границите на собственост на електрическите съоръжения на ищеца или извън нея?; 3. Съдът следва ли да изложи съображения относно границата на собствеността на електрическите съоръжения на потребителя и мрежата на електроразпределителното дружество /точката на присъединяване/, което е от значение за преценката кой следва да изгради съоръжението /монтира нов кабел на напрежение – 20 kV, CAXEuJ 3x1x185 mm2 от нов РОМ с нови катодни отводнители 20 kV, от желязорешетъчен стълб на електропровод до КРУ с две полета на разположено на границата на собственост на имота откъм уличната регулация/?; 4. Следва ли съдът да изследва въпроса и да отговори дали въобще потребителят е правно задължен да представи виза за КРУ с две полета на разположено на границата на собственост на имота откъм уличната регулация, след като става въпрос за изграждане на съоръжение откъм уличната регулация, което се намира извън границата на имота на потребителя?; 5. След като СТИ е монтирано в електромерно табло в трафопоста и след понижаващия трансформатор, а не в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към понижаващия трафопост, това не е ли достатъчно основание за уважаване на иска за привеждане на СТИ от страна на електроразпределителното дружество в съответствие със законовите изисквания?.
По всички въпроси се сочи допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно, че разрешаването им ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Отделно се поддържа, че по въпроса относно предпоставките, при които се дължи цена на пренос на електроенергия на ниво средно или ниско напрежение, е формирана практика на ВКС по т.д.№1054/2011 г. на ТК, ІІ т.о., на която обжалваното решение противоречи. Цитират се и решения на ОС Варна.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България” АД [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, с подробен писмен отговор заявява становище, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна по същество. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че собствеността върху разпределителните съоръжения на ниво ниско, средно и високо напрежение е ирелевантна за предмета на спора, т.к. съобразно чл.51 от Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на ел.енергия, приети с решение № 94/25.06.2010 г., тя се заплаща от всички потребители в зависимост от нивото на напрежение, на което са присъединени, и съобразно производствените разходи на разпределителя, които следва да бъдат компенсирани. Ирелевантно за формиране на цената за пренос е обстоятелството относно начина на захранване на обектите след точката на присъединяване към електроразпределителната мрежа. Достатъчно е потребителят да е присъединен към тази мрежа, за да възникне за него задължението да заплаща цената на предоставената мрежова услуга за пренос на енергия по реда на ОУ за ДПЕЕ. За неоснователни са счетени оплакванията, че ответникът е имал задължение да изкупи съоръжението – трафопост, което не е изпълнил, т.к. в случая то обслужва нуждите само на ищцовото предприятие, в качеството му на небитов клиент, в този смисъл – чл.117 ал.5 ЗЕ. Таксата за пренос на ниво средно напрежение, платена от ищеца, е правилно формирана, т.к. видно от решение № Ж-30/13.02.2012 г. на ДКЕВР е потвърдена законосъобразността на изискванията на разпределителното дружество към ищеца с оглед промяна на условията на присъединяване от ниско към средно напрежение, които последният не е изпълнил. Спорът за законосъобразността на действията на лицензианта е от изключителната компетентност на ДКЕВР, чието решение подлежи на контрол пред административния съд. Няма данни горното решение да е обжалвано по съдебен ред, с оглед на което спорът относно промяната на условията за присъединяване е решен по окончателен начин и не подлежи на пререшаване от настоящия съд. Следователно, действащи са условията по сключения между страните договор, предвиждащ както присъединяване, така и продажба на ел. енергия по цени за ниско напрежение. След влизане в сила на новата Наредба № 6/24.02.2014 г., приложима към настоящите отношения, отново не са изпълнени предписанията на ответника – липсва виза за проучване и проектиране на КРУ съгласно изискванията на чл.140 ЗУТ вр. чл.7 от Наредбата. Дори да се счете, че КРУ е изградена в обекта, както сочи вещото лице, няма данни за нейното съответствие със ЗУТ, с оглед законността на строежа. Предвид това съдът е заключил, че по вина на ищеца не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото да се иска промяна в мястото на мерене, респ. – за преместване на измервателната група, с оглед което и предявените от него искове са неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради следното:
С оглед указанията по приложението на чл.280 ал.1 ГПК /в редакция преди изменението му /ДВ, бр.86/2017 г./, предвид датата на постъпване на касационната жалба/, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС – ОСГТК, за да е налице общото селективно основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторът следва в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ясно и точно да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил включен в предмета на спора, да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил постановения от него краен резултат, но не и обосноваността и правилността на решението, с оглед конкретните данни по делото. Съставът на касационния съд няма правомощия да извежда този въпрос, въз основа съдържанието на жалбата и/или изложението. Налице е съществена разлика между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281 т.3 ГПК, която следва да бъде съобразена и проведена от страните при предприемане на обжалването. При удовлетворяване на посочения общ селективен критерий за достъп до касация, подлежат на изследване допълнителните такива по чл.280 ал.1 т. т. 1- 3 ГПК, сочени от касатора, т.к. общите и поне едно от допълнителните условия за допускане на касационно обжалване трябва да съществуват кумулативно.
В случая всички формулирани въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК нямат характера на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Те не касаят тълкуването и приложението на конкретна, абстрактна правна норма, обусловила правните изводите на съда и имаща значение за изхода на спора, т.к. са изцяло предпоставени от твърдението на касатора за относимите към предмета на спора факти и последиците им в отношенията между страните по делото. Въпросите, така както са зададени, преди всичко са от компетентността на вещо лице, след което, въз основа на констатациите му, съдът може да се произнася по тях, при разглеждане на спора по същество, и то – ако са били надлежно въведени в спорния предмет. Това обаче е недопустимо да се извършва в етапа на селектиране на касационната жалба по реда на чл.288 ГПК. Поради изложеното, формулираните въпроси не удовлетворяват основния селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, а това е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване.
С оглед горния извод, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски, а именно – 300 лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 4826 от 03.07.2017 г. гр.д. № 2584/2017 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав.
ОСЪЖДА „Джордан 90“ ООД [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България” АД [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 300 /триста/ лева – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция, на основание чл.78 ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: