О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
Гр. София, 24.07.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 06.06.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 657/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на страните по делото, против решение № 279/25.10.2017 г., постановено по т.д.№ 351/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ЗД БУЛ ИНС АД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение на Пловдивския окръжен съд № 182/29.03.2017 г. по т.д.№ 600/2016 г. за осъждане на дружеството да заплати на Р. П. Р. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинените й травматични увреждания, настъпили след претърпяно от пострадалата на 09.05.2015 г. ПТП, а именно – фрактура на четири ребра в дясната гръдна област, хематом и оток на дясното коляно, множество охлузвания и порязвания, хематом в областта на дясното око; за разликата над 8 000 лв. до присъдените 35 000 лв.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени съображения, обосноваващи завишения размер на присъденото обезщетение, моли за отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявеният иск за посочената разлика да бъде отхвърлен.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на въпроса, свързан с критерия за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, за който се твърди, че е разрешен от въззивния съд при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Насрещната страна, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор оспорва искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, предприето от ответника, и изразява становище за неоснователност на касационната жалба на ЗД БУЛ ИНС АД.
Р. П. Р. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, в която – след частична отмяна на първоинстанционното решение, искът й с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 35 000 лв. до 40 000 лв., поради недоказаност на неимуществените вреди, изразяващи се в психическо разстройство и невъзможност да пътува с автомобили.
В касационната жалба на ищцата се навеждат оплаквания за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част. Моли се за отмяната му като неправилно и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят въпроси, обобщено отнасящи се също до критериите на закона за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД, като по тях се поддържа допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
ЗД БУЛ ИНС АД не изразява становище по така депозираната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационните жалби изхождат от легитимирани лица, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и са срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. И в двете жалби оплакванията на страните са само досежно размера на присъденото обезщетение, като в тази връзка съставът на въззивния съд е преценил следното:
От заключението не вещото лице е установено, че ищцата е получила политравма – контузия на гръдно-коремната област с фрактура на четири ребра вдясно, което е причинило трайно затруднение на движението на снагата, представляващо средна телесна повреда. Наред с тези увреждания са причинени още контузия на главата, хематом в областта на дясното око и оток на дясното коляно, както и наличие на чуждо тяло – стъкло – в дясна мишница. В резултат на това, ищцата в продължение на два месеца била изцяло неподвижна, без възможност да става от леглото си, всяко най-малко движение й причинявало непоносима болка. В продължение на 60 дни не е можела да извършва и най-елементарно движение, без помощта на своя съпруг. Той, разпитан като свидетел, е потвърдил, че е било жизнено необходимо в посочения период денонощно до съпругата му да има човек, който да й помага, като през деня грижите на ищцата полагала майка й, а през нощта – той. В началния период ищцата изпитвала болки дори при дишане. Възстановителният период е бил по-дълъг, с оглед на останалите получени увреждания. Заради това ищцата е била в отпуск по болест в продължение на 143 дни, което е документално установено. Болките в гърдите /гърба/ и в други области все още не са отшумели. Пострадалата изпитвала едновременно с болките още и психически и емоционални страдания, породени от състоянието на безпомощност и непълноценност. Въззивният съд не е споделил изводите на първата инстанция за получено от пострадалата психическо разстройство и невъзможност да пътува в автомобил, което да подлежи на допълнително обезщетяване, съгласно поисканото в исковата молба. Приел е, че се касае за комбинирани физически и психически травми, които се явяват справедливо и надлежно репарирани с обезщетение в размер на 35 000 лв., поради което е счел иска за разликата над този размер за неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради следното:
При определяне на дължимото обезщетение, съставът на въззивния съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика на ППВС № 4/1968 г. и постановените въз основа на него решения на ВКС по чл.290 ГПК. Установява се, че той е извършил преценка на всички обективно съществуващи конкретни обстоятелства, имащи значение за обема на неимуществените вреди, като е отчел характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици от телесните увреди, периода и степента на възстановяване и пр., като те са преценени и анализирани в тяхната съвкупност. Поради това, не се доказват допълнителните основания на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, които и двете страни поддържат, за допускане на обжалваното решение до касационна проверка.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 279 от 25.10.2017 г. по т.д.№ 351/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: