О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
Гр. София, 02.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 19.09.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 936 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба, подадена от ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ЕАД [населено място] и ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД [населено място], чрез процесуалeн пълномощник, срещу решение № 110 от 30.10.2017 г. по в.т.д. № 254/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд. С въззивното решение са отхвърлени жалбите на касаторите, като е потвърдено решение № 33 от 05.07.2017 г. по т.д.№ 52/2016 г. на Сливенския окръжен съд в осъдителните му части, както следва: 1/ за осъждане на ответника ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ЕАД да заплати на ищеца ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН ЕАД 73 276.73 лв. – недължимо платена сума за пренос за периода от 01.02.2014 г. до 30.04.2016 г. за обект: ИТН 4005384 /Помпена станция/, както и 22 339.68 лв. – недължимо платена сума за пренос за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г. за обект: ИТН 4005298 /трансформатор ТР 22/, ведно със законната лихва за забава върху горните суми, считано от 15.07.2016 г.; 2/ за осъждане на ответника ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН ЕАД 6 373.72 лв. – недължимо платена сума за пренос до обект средно напрежение за периода от 01.12.2012 г. до 31.12.2013 г. за обект: ИТН 4146008 /Припомпваща станция/, 127 800.61 лв. – недължимо платена сума за пренос до обект средно напрежение за периода от 01.14.2011 г. до 31.12.2013 г. за обект: ИТН 4005384 и 19 021.36 лв. – недължимо платена сума за достъп и пренос за периода от 01.14.2011 г. до 31.12.2013 г. за обект: ИТН 4005298, ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от 15.07.2016 г. до окончателното им заплащане.
В жалбата се излагат подробни съображения, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Моли се за неговата отмяна и за постановяване на ново решение по същество, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноски за трите инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния правен въпрос, поставен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК: Какъв е критерият за разграничаване между разпределителната мрежа и преносната мрежа; има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа и цена за достъп. Твърди се, че по този обуславящ изхода на спора въпрос съставът на въззивния съд се е произнесъл в противоречие с решение от 22.05.2008 г. по дело С-439/06 на Съда на ЕО във вр. с Директива 2003/54/ЕО.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН ЕАД [населено място], чрез процесуален пълномощник, изразява становище, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд, след препращане към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл.272 ГПК, но и при обсъждане на всички доводи и възражения на страните и събраните във връзка с тях доказателства, съобразно чл.269 изр. последно от ГПК, е преценил следното:
Предмет на спора е дължимостта на начислени от ответниците към ищцовото дружество и заплатени от последното такси за пренос на ел. енергия и за достъп до разпределителната мрежа в издаваните от енергийния оператор фактури за периода 01.04.2011 г. – 30.04.2016 г. относно три измервателни точки, като за ИТН 4005384 /Помпена станция/ и ИТН 4146008 /Припомпваща станция/ е спорно нивото на напрежение, за което се начисляват таксите, а за ИТН 4005298 /Трансформатор ТР 22/ – изцяло дължимостта на такива такси, поради прякото присъединяване на ищеца към електропреносна мрежа, собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД по силата на сключен договор.
На първо място съдът е съобразил формираната практика по реда на чл. 290 ГПК по т.д. №1054/2011 г. на ВКС, съгласно която дължимостта на цените за достъп и пренос, заплащани от потребителя, съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел. енергия изисквания. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване е от решаващо значение за тяхната дължимост – измерването в места, различни от уговорените между страните или нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
На следващо място е отчел Правилата за измерване на количеството ел. енергия /от 2007 г. и 2013 г./, според които при отдаване на ел. енергия от електропреносната /електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За присъединяването на един потребител към електропреносната мрежа на ниво средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба /трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението /трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниво ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Предвид горното съдът е приел, че от важно значение е въпросът къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съобразено е, че съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване, като според чл. 29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Тази граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото лице по СТЕ, според което основните компоненти от електроразпределителната мрежа, чрез които се разпределя и пренася ел. енергия към различни машини и съоръжения на територията на предприятието на ищеца след точката на присъединяване, са собственост на дружеството. За обект – Помпена станция присъединяването е на ниво средно напрежение, а измерването е реализирано на ниво ниско напрежение. Същото се отнася и за обект – Припомпваща станция. Обект ИТН 4005299 – Трансформатор за резервно захранване Т22 няма изобщо граница на собственост с насрещните страни, т.к. той е присъединен към един от изводите на Закрита разпределителна уредба, собственост от 2003 г. на ЕСО ЕАД; измерването на консумираната електроенергия за него е на ниво средно напрежение – 6 kV.
На следващо място съдът е преценил законодателния принцип, че енергийните обекти трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейността в областта на енергетиката. В т. вр. § 4 ал.1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят в определен от закона срок; при приватизация на имущество на фирми и дружества, в които има изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на енергийното предприятие като единствено изключение се допуска когато обектът снабдява с енергия само един потребител. По настоящия казус, съгласно представените документи /генералния план на дружеството и актовете за собственост/ и проверката им от експерта, компонентите за разпределение на електрическата енергия на различни нива на напрежението представляват електроразпределителна мрежа на ищеца и са негова собственост. Съгласно решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012 г. І г.о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, границата на собственост върху електрическите съоръжения по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
По делото е установено, че за двете станции границата на собственост е преди трафопоста /изграден и собствен на ищеца/, където е налице свързване към кабелната линия на ниво средно напрежение, а средствата за търговско измерване са поставени след това, на ниво ниско напрежение. Трансформирането на електрическата енергия до ниво ниско напрежение се извършва от понижаващи съоръжения, собственост на ищеца. При това положение и за спазване чл. 14 ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия мястото на измерването следва да е на страната с по-високо напрежение /20 кV/ на границата на понижаващия трансформатор на клиента. Следователно, СТИ, отчитащи в частта ниско напрежение, са неправилно разположени и количеството консумирана ел. енергия, измерено в места, различни от нормативно определените, не може да бъде основание за начисляване цената за пренос, от което произтича недължимостта на този компонент от цената на електрическата енергия.
Трансформаторът Т22, осигуряващ резервното захранване, когато централата не работи, е свързан с електропреносната мрежа посредством кабел 20 кV /собствен на ищеца/ със Закрита разпределителна уредба /ЗРУ/ – 20 kV /собствена на ЕСО ЕАД/, като границата на собственост върху електрическите съоръжения към ЗРУ са линейните разединители на кабелните изводи от уредбата и трансформаторът е присъединен към един от тях. Тук няма граница на собственост на ел. съоръженията с ЕВН, поради липса на присъединяване към негова електроразпределителна мрежа. Дружеството е потребител, който в случая захранва този обект по негова собствена мрежа и е присъединен на ниво средно напрежение към ЕСО ЕАД, с когото е налице и сключен договор.
На последно място съдът е изложил съображения, че договорът между страните от 2013 г. за достъп и пренос на ел. енергия не съответства на императивни законови разпоредби по спорните между страните въпроси, както и че независимо от записаното в него присъединяване на ниво ниско напрежение, реалното такова е на ниво средно напрежение. Съдът не е открил противоречия между първоинстанционното решение, Директива 2003/54/ЕО и решение на съда на ЕО от 22.05.2008 г., каквито се твърдят от въззивниците – настоящи касатори, доколкото спорният предмет касае неправомерно измерване на изразходваната ел. енергия от крайния потребител и оттук – формиране на несправедлива цена, в противоречие с националното законодателство.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице противоречие между приетото от въззивния съд по предмета на спора и постановеното решение по дело С-439/06 на СЕС. Решението на СЕС е във връзка с това, кои са критериите съгласно Директива 2003/54/ЕО за определяне на една енергоснабдителна мрежа като частна, т.е. относно достъпа на трети лица до преносните и разпределителните мрежи, с оглед целта на директивата да осигури напълно отворен пазар на електроенергия и да стимулира конкуренцията. В нея действително е направено разграничение между понятията „пренос” и „разпределение” на ел. енергия, но съдът не е излагал мотиви в този смисъл, а за да обоснове изводите си, се е основал на заключението на вещо лице, както и на задължителната съдебна практика по въпроса относно мястото на средството за търговско измерване и значението му за изхода на спора. Предвид изложеното, съдът намира, че не се установяват поддържаните от касаторите общи и факултативни предпоставки на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за достъп до касация и искането им в този смисъл следва да бъде оставено без уважение.
С оглед този извод, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените от него съдебно деловодни разноски за настоящата инстанция, в размер на 4 500 лв., представляващи уговорено и заплатено адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 110 от 30.10.2017 г. по в.т.д. № 254/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] и ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплатят на ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: