3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 57
София, 21.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.д. № 541/2017 година
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по подадена от Д. И. Делийска, с ЕГН [ЕГН], молба за отмяна, на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК, на разпореждане № 10453 от 21.12.2015 г. по в.т.д. № 2050/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив за връщане на подадената касационна жалба, което е потвърдено с определение № 170 от 29.03.2016 г. по в.ч.гр.д. № 188/2016 г. на Апелативен съд – П.. Подадената срещу последното определение частна жалба с вх. № 3240/15.04.2016 г., адресирана до ВКС, е върната от Апелативен съд – П. с определение № 386 от 14.07.2016 г., потвърдено с определение № 500/16.11.2016 г. по приложеното ч.т.д. № 2223/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, І т.о.
В молбата за отмяна се поддържа, че на 23.11.2016 г. молителката се е снабдила с удостоверение за данъчна оценка на имота, която е 32 049.50 лв. и съответно надхвърля предвидената в чл.280, ал.2 т.1 ГПК граница от 20 000 лв. По съображения в молбата се претендира отмяна на влязлото в сила разпореждане и предоставяне възможност на молителката да упражни законоустановеното право на касационно обжалване на постановеното по в.гр.д. № 2050/2015 г. въззивно решение.
Ответникът по молбата – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита молбата за отмяна за недопустима, а по същество за неоснователна. Доводи в подкрепа на становището са изложени в подаден, по реда на чл.306, ал.3 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че подадената молба за отмяна е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.
Предмет на молбата за отмяна е процесуален съдебен акт, който не попада в обхвата на подлежащите на извънинстанционен контрол съдебни актове. С атакуваното разпореждане, което е влязло в сила с постановяване на определение № 170 от 29.03.2016 г. по ч.гр.д. № 188/2016 г. на Апелативен съд – П., не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото. Относно допустимостта на отмяната на съдебни актове, нямащи характер на решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, Пленумът на Върховния съд се е произнесъл с Постановление № 2 от 1977 г., като дадените задължителни за съдилищата разяснения, са приложими и при действието на новия ГПК. Съгласно този тълкувателен акт, извънредният способ за отмяна е допустим единствено за определения, с които се разрешава свързан с предмета на делото материалноправен спор и спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани по предвиден в закона ред за защита.
Отделно от горното, следва да се отрази, че дори и да е настъпила промяна в данъчната оценка на имота, върху който е учредена ипотека, чиято действителност е била предмет на исковото производство по предявени от Делийска искове с правно основание чл.170, предл.трето от ЗЗД, евентуално, с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.170, предл.последно от ЗЗД, то тази промяна не рефлектира върху възможността за касационно обжалване на въззивното решение. В този смисъл са мотивите към ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, според които промяна на данъчната оценка на имота, представена при завеждане на исковата молба, не води до промяна в цената на иска, нито до упражняване право на касационно обжалване на въззивното решение, съгл. изискванията на чл.280, ал.2 ГПК; Предвиденото в разпоредбите на процесуалния закон, във връзка с касационното обжалване на въззивното решение, не изисква прилагането към касационната жалба на актуална данъчна оценка, т.е. последващи промени в същата, не рефлектират в това производство.
С оглед процесуалната недопустимост на сезиращата ВКС молба за отмяна, образуваното т.д. № 541/2017 г. следва да се прекрати.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.8 ГПК в полза на ответника по молбата следва да се присъдят разноски в размер на 120 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. И. Делийска молба за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 ГПК на разпореждане № 10453 от 21.12.2015 г. по в.т.д. № 2050/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, потвърдено с определение № 170 от 29.03.2016 г. по в.ч.гр.д. № 188/2016 г. на Апелативен съд – П. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Д. И. Делийска да заплати на [фирма] сумата 120/сто и двадесет / лева разноски за настоящото производство.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението, заедно с препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: