3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 14.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4766/2017 година по описа на ВКС, І г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК, вр. с чл. 280 ГПК, в редакцията до изм. с ДВ, бр. 86/2017г..
[фирма], представлявано от изпълнителния директор А. А., е обжалвал въззивно решение № 1251 от 18.07.2017 г. по въззивно гражданско дело № 307/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
В срока за отговор ответникът по касационната жалба [фирма] е подал писмен отговор, в който изразява, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Девненския районен съд № 163 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 179/2015 г., с което са отхвърлени предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено, че ответникът [фирма] не е собственик на 1/2 ид. част от ПИ № 000063, ПИ № 000159, ПИ 000160 и ПИ № 000161, представляващи водоеми, ведно с построената помпена станция, намиращи се в землището на [населено място], [община], област Варна и е отхвърлено искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт, легитимиращ ответника като едноличен собственик на имотите. Въззивният съд е приел въз основа на представените решение на Комисията за земята за промяна на предназначението на земеделска земя в землището на [населено място], общ. С. и създаване на санитарно-охранителна зона около вододайната зона, акт за въвеждане във владение и трасиране на границите от 1996г., АДС № 74/24.02.1997 г., експертна оценка от 1996г., информационен меморандум на [фирма] от 1997 г. и на отбелязванията в баланса и счетоводната отчетност на ответното дружество, за установено правото му на собственост върху процесните имотите. Посочил е, че ищецът не е носител на права, основаващи се на придобивния способ, предвиден в чл. 17 а ЗППДОбП /отм./. Счел е за недоказано твърдението, че процесните имоти са били предоставени за стопанисване и управление на ДП „Яйца и птици“ [населено място], съответно впоследствие при преобразуването му да са станали част от капитала на търговското дружество – праводател на ищеца. Обоснован е извод, че представените заповеди на министъра на МЗХП и споразумението от 24.11.1997г. не са годно основание за прехвърляне на собствеността върху 1/2 ид. част от имотите на ищеца без решение на едноличния собственик на капитала, взето по реда на чл. 14 ПРУПСД, за намаляване, респективно увеличаване на капитала посредством разпореждане с недвижим имот, пораждащо действие от вписването му в Търговския регистър, както и осъществяване на фактическия състав на някой от способите за прехвърляне на право на собственост. В мотивите е посочено, че не са събрани допустими доказателствени средства за установяване владението на ищеца след преобразуването по реда на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ към датата на съставяне на констативния нотариален акт от 2004г. и към датата на исковата молба.
При тези мотиви на въззивния съд с основание се поддържа от касатора, че не са обсъдени всички негови доводи, във връзка с възражението му за придобивна давност. В изложението са посочени необсъдените доводи, доказателствата, които ги подкрепят и е обяснено значението им за делото. При това съдържание на изложението, поставеният правен въпрос, съответно доуточнен: „длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните по делото и доказателствата, които ги подкрепят“ е обуславящ за делото, същевременно е налице противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по същия правен въпрос – решение № 93 от 06.07.2010г. по т.д.№ 808/2009г. на ВКС, І т.о. Ето защо касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 100,00 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение № 1251 от 18.07.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 307/2017 г..
Указва на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 100,00 лв., като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: