4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№567
София.09.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2578/2015 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Г. Н., срещу определение № 169/25.05.2015 г. по в.ч.т.д. № 131/2015 г. на Апелативен съд – Б., с което е оставена без уважение подадена от дружеството частна жалба срещу определение № 348 от 12.03.2015 г. на Окръжен съд –Бургас за прекратяване на производството по т.д. № 449/2014 г.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за наличие на правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск по чл.440 ГПК, тъй като ищецът е трето лице, чието право е засегнато от изпълнението и са налице всички абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на исковата претенция срещу ответните дружества – длъжник и взискател по образуваното изп.дело. Подробни съображения са изложени в жалбата, с искане за отмяна на потвърденото прекратително определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. „ Кога има право собственик да води отрицателния установителен иск по реда на чл.440 ГПК и насочването на принудително изпълнение към имоти, собствени на третото лице – недлъжник, обуславя ли правен интерес от воденето на такъв иск и 2. Може ли кредиторът да се позове на разпоредбата на чл.453, ал.1 ГПК в рамките на исковия процес и произвежда ли действие тази правна норма в хипотезата на оповестително вписване.” И по двата въпроса се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложени към изложението съдебни актове.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ж.к. „Слънчев бряг, в.с. Б. № 51 бл.4 ап.1, чрез процесуалните си пълномощници адвокат В. Хайк и адвокат С. С., оспорват искането за допускане на касационно обжалване, а по същество считат обжалваното определение за правилно. Съображения са изложени в подаден по реда на чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор и допълнение към него, с позоваване на приложена практика на ВКС.
Ответното дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], не е заявило становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес от заявения отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК, решаващият въззивен състав е приел, че ищецът би имал правен интерес от воденето на този иск, когато съществува спор за собствеността върху имуществото от страна на длъжника, като е без значение дали ищецът владее имота. Направен е извод, че след като такъв спор в случая не съществува между страните в настоящото производство, то правилно е прекратено производството по делото като недопустимо. При постановяване на атакуваното определение въззивният съд се е позовал изцяло на задължителните постановки на т.1 от Тълкувателно решение № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос, свързан с правния интерес от търсената защита с предявения отрицателен установителен иск по чл.440, във вр.с чл.124, ал.1 ГПК, следва да се възприеме като значим за делото, с оглед изводите на въззивната инстанция в мотивите към атакуваното определение. Независимо от наличието на общото основание за допускане на касационно разглеждане, в случая не е доказана поддържаната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по т. 1 на чл.280, ал.1 ГПК. Според т.1 от Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което е уеднаквена създадена преди образуването му противоречива практика, вкл. и такава на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, като при липса на правен интерес производството се прекратява. Доколкото въззивното определение е съобразено изцяло с тези задължителни указания, при съобразяване на конкретните данни по делото, не следва да се преценяват приложените към изложението решения на ВКС, постановени преди ТР № 8/2012. Що се отнася до решение № 42 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6994/2013 г., І г.о. на ВКС, следва да се има предвид, че правният въпрос, по който е допуснато обжалването и на който е даден отговор, е различен от поставения от настоящия частен жалбоподател. Изложените от състава на І г.о. съображения във връзка с действително предявения по това дело иск по чл.440 ГПК, които са довели до обезсилване на съответното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция, съставляват казуална практика по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Тя не следва да се преценява, с оглед липсата на данни за отклонение от ТР № 8/2012.
Вторият правен въпрос не може да се счете за обуславящ, тъй като въззивният съд не е препратил изрично към мотивите на първата инстанция и не е извел самостоятелни изводи, свързани с възможността в исковия процес да се разглежда непротивопоставимостта на невписани преди възбраната актове за прехвърляне на вещни права /чл.453, ал.1 ГПК/.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 169/25.05.2015 г. по в.ч.т.д. № 131/2015 г. на Апелативен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: