Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4053_15_opr_288_108ЗС_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 10.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4053 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТПК „Д. Б.” срещу въззивно решение № 907 от 05.05.2015 г. по гражданско дело № 4722 /2014 г на Софийски апелативен съд, г.о., 4 с-в., с което са отменени решение от 17.04.2014 г. по гр.д. № 16549 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., 13 с-в. и решение от 17.07.2014 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка и вместо това е уважен иск на М. Л. Г., Б. В. Романска – Ливиану, Л. Н. А. – Ш., Е. Б. Ш., А. П. Балкански, Д. Щ., Н. С. Щ., Н. И. А. срещу ТПК „Д. Б.” за предаване на владението върху изградената в УПИ І-1121 в кв.10а, по плана на [населено място], Р-н. П., Н. „Х. Д.” – М. спортна площадка, състояща се от два тенис корта със застроена площ 1080 кв.м и обслужваща сграда – кафе, застроена на 108.60 кв.м., състояща се от кафене, две помещения, баня, тоалетна, съблекалня, и склад и ТПК „Д. Б.” е била осъдена за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съставът на Софийския апелативен съд е приел следните правни изводи:
Ищците са придобили процесния имот по давност.
Давността е текла по време на висящо гражданско дело между същите страни по иск на ТПК „Д. Б.” срещу физическите лица – ищци в настоящото производство с правно основание чл.108 ЗС за реална част от дворното място, представляващо УПИ І-1121 в кв.10а, по плана на [населено място], Р-н. П., Н. „Х. Д.” – М., с площ 1 667 кв.м., завършило през 2011 г. с решение от 05.02.2009 г. по гр.д. № 2540 /2006 г. на СГС, ІІ „д” г.о., с което искът е уважен..Решението е оставено в сила с решение № 838 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 155 /2010 г. на ВКС, І г.о. По изпълнително дело реалната част от дворното място е иззета от ответниците и ТПК „Д. Б.” е въведена във владение.
От заключение на съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел за установено, че обектите са завършени в груб строеж на 29.07.1999 г. с акт обр. 15 и са въведени в експлоатация на 06.04.2007 г., че обектите са в частта на имота от 1 667 кв.м.., предмет на спора по иска по чл.108 ЗС.
Ответникът е собственик на терена и след въвод е влязъл във владение. Спорът е концентриран върху това дали изградените тенис кортове представляват самостоятелен обект на правото на собственост. по смисъла на чл.110 ЗС.
В. съд е приел, че постройките са изградени въз основа на издадено разрешение за изграждане на процесния обект на основание в конкретния случай – разрешение за строеж по чл.120,ал.4 ППЗТСУ (отм.) за сградите и чл.148 от същия правилник за временните огради. Изводът на въззивния съд е, че спортният комплекс представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
В. съд е приел, че със застрояването ищците са осъществили владение върху право на строеж, което може да доведе до придобиване на право на собственост върху построеното. Че съгласно правилото на чл.69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Владението е продължило от 2000 г. (преди това чл.31,ал.3 ЗК от 1991 г. не позволява да се придобива по давност) до 2010 г. Ответникът е въведен във владение от ЧСИ . Ответникът владее без правно основание.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по материалноправния въпрос, уточнен от настоящия състав съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС: дали спортен комплекс може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост по смисъла на чл.110 ЗС и на какви изисквания спортният комплекс следва да отговаря за това, като част от въпроса дали собствеността върху спортен комплекс може да бъде придобита отделно от собствеността върху земята, върху която е построен. Въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Жалбоподателят ТПК „Д. Б.” следва да заплати на ВКС сумата 493.78 лева държавна такса, за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 907 от 05.05.2015 г. по гражданско дело № 4722 /2014 г на Софийски апелативен съд, г.о., 4 с-в..
Указва и дава възможност на ТПК „Д. Б.”да заплати на ВКС сумата 493.78 лева държавна такса за разглеждане на касационната му жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
В случай,, че определената държавна такса бъде заплатена в указания срок, да се изиска и приложи към настоящото дело гр.д. № 2540 /2006 г. на СГС, ІІ „д” г.о.,
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2