О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 17.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1992/2018 година
Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молба на „Калина Проджект” ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник, за изменение на постановеното по делото определение № 128 от 26.02.2019 г. в частта за разноските, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка в посочената част.
В молбата се поддържа, че неправилно е присъдена половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, т.к. договореното възнаграждение за процесуално представителство на дружеството – ответник по касация е в размер на минимално дължимото за един адвокат съгл. Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това счита за дължимо цялото договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, за което са приложени писмени доказателства към отговора на депозираната от „ЧЕЗ Разпределение България” АД касационна жалба.
Във връзка с евентуалното искане по чл.247 ГПК се поддържа, че след като възнаграждението е определено само за един адвокат, без значение е подаването и подписването на отговора по чл.287, ал.1 ГПК от двете упълномощени лица.
Ответникът по молбата – „ЧЕЗ Разпределение България” АД, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за неоснователност на исканията, евентуално за намаляване на адвокатското възнаграждение до 1433.74 лв., съгласно чл.9, ал.3, вр. с чл.7 от Наредба № 1/2004 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема молбата по чл.248 ГПК и евентуалната молба по чл.247 ГПК за допустими, но по същество за неоснователни.
С определение № 128 от 26.02.2019 г. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 908 от 16.04.2018 г. по т.д. № 4607/2017 г. на Апелативен съд – София, като в полза на ответника по касация „Калина Проджект” ЕООД са присъдени разноски в размер на 1 207.85 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, или половината от доказаните разноски според писмените доказателства към отговора на касационната жалба.
По делото липсват данни, въз основа на които да се счете за неприложим чл.78, ал.1 ГПК относно дължимост на възнаграждение само за един адвокат, т.е. половината от уговореното такова. В случая е учредена надлежна представителна власт за производството пред ВКС на двама адвокати, посочени в представеното пълномощно /стр.206 от касационното производство/, чрез които е подаден отговора по чл.287, ал.1 ГПК, и имената на които са изрично отразени и в междубанковия превод от 13.07.2018 г.
При прилагане на чл.78, ал.1 ГПК съдът не извършва служебна преценка за съответствие между договореното адвокатско възнаграждение и предвидените в Наредба № 1 минимални размери, поради което доводите на молителя в тази насока са ирелевантни както за главното искане за изменение на определението в частта за разноските, така и за евентуалното искане за поправка на очевидна фактическа грешка.
Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2780/ 22.03.2019 г., подадена от „Калина Проджект” ЕООД, за изменение в частта за разноските на постановеното по т.д. № 1992/2018 г. определение № 128 от 26.02.2019 г., както и евентуалното искане в същата молба за поправка на очевидна фактическа грешка на определението в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: