2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр. София, 04.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 20 юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1150 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-София срещу определение №509/ 24.04.2017 г. по ч.гр.д. №256/17 на ОС-Плевен, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията/СВ/ при РС-Плевен от 16.03.2017 г. да разпореди вписване на прекратяването на договор за наем или за заличаване на вписването на договор за наем, регистриран в Службата по вписванията-гр.П. с рег.№ 5013/12.04.2011 г. с акт №77, т.7..
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Частният касатор счита,че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията/СВ/ да разпореди вписване на прекратяването на договор за наем или за заличаване на вписването на договор за наем , съставът на ОС- Плевен се е позовал на разпоредбата на чл.4 б. „е“ от Правилника за вписванията/ПВ/, която предвижда вписване само на договорите за наем на недвижим имот за срок повече от една година, но не и на прекратяването на тяхното действие преди изтичане на срока, за който са сключени, съответно на заличаване на самото вписване. Изложени са и съображения, че същите не попадат и в обхвата на чл.4 б. „л“ от същия правилник, доколкото вписването им не е предвидено изрично със закон. Въведено е разграничение от случаите на вписване на договори за аренда и за наем на земеделска земя, чиято уредба е в специален закон-ЗАЗ. Предмет на процесния договор за наем е помещение-магазин за хранителни стоки , находящ се в жилищен блок в [населено място], и следователно не представлява земеделска земя.
В изложение на основанията за допускане до касация се поставят въпросите: допустимо ли е вписването в имотния регистър на прекратяването на вписан договор за наем на недвижим имот и какъв е редът за такова вписване, процесуално легитимиран ли е собственикът на имота да иска вписването на това обстоятелство, въпреки, че не страна по договора за наем, дали при сключени договор за лизинг и за наем върху един и същи недвижим имот, прекратяването на действието на първия води до прекратяването действието и на втория.
От така формулираните въпроси само първият е явява обуславящ изхода по конкретния спор, доколкото съдът е формирал правораздавателната си воля въз основа на него. Останалите два въпроса нямат това качество.
Частният касатор сочи противоречие на обжалвания акт по отговора на първия въпрос със задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.274 ал.3 ГПК- Опр. №480/16.07.2012 г. по ч. търг.д. № 378/2012 г. на Първо т.о. на ВКС , Опр. 0 257/13.05.2015 г. по ч.т.д. № 67/15 на Първо т.о. и други определения на ВКС, постановени по същия ред, с които не се допуска касационно обжалване.
Така посочената практика на ВКС, както и постановеното на 11.май 2017 от ОСГТК ТР №2/2015 по тълк.дело №2/2015, обаче се отнася изцяло за вписване прекратяването на договор за аренда със срок до 10 г., преди изтичането на срока на договора и има за предмет тълкуването на изричната разпоредба, допускаща такова вписване: чл.27 ал.2 от специалния закон- Закона за аренда в земеделието/ЗАЗ/. Същата е неотносима към наемните договори с предмет недвижим имот, който няма статут на земеделска земя. По изложените съображения не е налице установено противоречие на обжалвания акт с посочената задължителна практика на ВКС като основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Частният касатор се позовава и на противоречива казуална практика, за да обоснове наличието на основание по чл.280 ал.2 ГПК, без обаче да прилага съответните актове, от които да се установи, че са влезли в сила, каквото изискване поставя процесуалния закон, съгласно изричните указания в мотивите на ТР №1/2010 на ОСГТК по приложението на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 ,т.1 ГПК липсват, каквито и да е доводи, обосноваващи наличието на основание за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1,т.3 ГПК-въпросът да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед изложеното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №509/ 24.04.2017 г. по ч.гр.д. №256/17 на ОС- Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.