Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 14.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.02.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2655 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e oбразувано по касационна жалба на В. Д. Л. срещу въззивно решение № 262 от 16.02.2018 г. по възз. гр. д. № 1710 /2017 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което искът по чл. 30 ЗН на Д. Д. Л.-Е. срещу жалбоподателя В. Д. Л. е уважен чрез намаляване на извършено от Д. Х. Л., починал на 07.06.2012 г., с нотариален акт № ….. /….. г., съставен на 09.09.2010 г., в полза на В. Д. Л. дарение на 1 /2 ид.ч. от недвижими имоти – апартамент и гараж в една и съща сграда в [населено място], заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място, индивидуализирани в съдебното решение, със сумата 14 107.67 лева и възстановяване на запазена част на Д. Д. Л.-Е. от наследството на баща и Д. Х. Л. в размер на 14 107.67 / 49 764 ид.ч.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Д. Д. Л.-Е. в писмен отговор оспорва наличието на основания за касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск с правно основание чл.30 ЗН, за което съгласно чл.280,ал.3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел следното:
Жалбоподателят В. Д. Л. е оспорил основателността на иска с доводи, че запазената част а ищцата не е накърнена, евентуално моли да му бъде дадена възможност да се ползва от възможността на чл.34 и чл.36 ЗН.
Дарението, чието намаляване се иска, е извършено на 09.09.2010 г. от съпрузите Д. Х. Л. и С. Г. Л. – родители на страните, които са се разпоредили в полза на техния син жалбоподателя В. Д. Л. с притежаваните от тях в режим на съпружеска имуществена общност (с.и.о.) апартамент и гараж в [населено място].
Предмет на предявения от ищцата иск по чл.30 ЗН са 1 /2 идеални части от дарените имоти, които съответстват на дела на общия наследодател Д. Л. от прекратената с.и.о..
Д. Л. е извършил още едно предходно безвъзмездно разпореждане, като през 1995 г. със съпругата си С. Г. Л. са дарили на И. В. С. съсобственото им жилище заедно с 1 /2 идеална част от дворното място, върху което е построена сградата, находящи се на [улица] [населено място]. Върху този имот е съществувала съсобственост между дарителите, тъй като 1 /2 идеална част от него е придобита в режим на с.и.о. по време на брака им чрез покупко-продажба, а другата 1 /2 идеална част е придобита от С. Л. на основание съдебна спогодба.
Съдът е образувал наследствена маса по реда на чл.31 ЗН, като е съобразил заключението на вещите лица по тройната съдебно – оценителната експертиза за стойността на имотите, предмет на извършените от Д. Л. дарения, както и експертното заключение за стойността на притежаваните от наследодателя към датата на смъртта му в режим на с.и.о. магазин с офис в [населено място].
Приел е, че стойността на дарения на ответника апартамент към датата на откриване на наследството е била 81 000 лева, а на дарения на ответника гараж към същия момент – 18 528 лева, съответно стойността на 1 /2 от тях е 40 500 лева + 9 264 лева = 49 764 лева.
Приел е, че към момента на откриване на наследството наследодателят Д. Л. е притежавал 1 /2 ид.ч. от магазин с офис в [населено място] на стойност (на тази 1 /2 ид.ч.) 28 000 лева. Към този чист актив въззивният съд е добавил стойността на извършените от наследодателя дарения: 1 /2 от 81 000 лева на апартамента и 1 /2 от 18 528 лева на гаража, чието намаление се иска и 1 /2 от 32 000 лева от имота на [улица], равно на 1 /2 от 128 528 лева, равно на 65 764 лева. Така (28 000 лева + 65 764 лева) е изчислил, че общата стойност на наследствената маса е 93 764 лева.
Въззивният съд е установил, че наследодателят е оставил трима наследници с право на запазена част – децата му Д. Л.-Е. и В. Л. и преживялата съпруга С. Л.. Приел е, че съгласно чл.29 ЗН размерът на разполагаемата част, равняващ се на запазената част на всеки от наследниците, е 23 441 лева, представляващи 1 /4 от наследственото имущество. Съдът е приел, че с дарението, чието намаляване се иска, запазената част на ищцата Д. Л.-Е. е накърнена с 14 107.67 лева, тъй като от полагащата ? се 1 /3 от чистия актив на наследството (1 /2 ид.ч. от магазин с офис, която е на стойност 28 000 лева) тя е получила 9 333.33 лева (1 /3).
Съдът е приел, че тъй като наследодателят на ищците е извършил две дарения по различно време, възстановяването на запазената част следва да се извърши по правилото на чл.33 ЗН – като се започне от последните дарения (т.е. тези които са най-близко по време към момента на откриване на наследството) и се върви последователно към предшестващите. Съдът е приел, че последно е дарението на 1 /2 ид. ч. от апартамент и гараж в [населено място], извършено в полза на ответника В. Л., чието намаление се иска, и го е намалил с 14 107.67 лева, като по този начин е възстановил накърнението с 14 107.67 /49 764 ид. ч. на запазената част на ищцата (в знаменателя на дробта съдът е поставил 1 /2 от сбора на стойността на апартамента и гаража според заключението на тричленната СТЕ, изчисленията бяха отразени по-горе).
Въззивният съд е посочил още, че правилата на чл.36 ЗН не са приложими, тъй като в производството не е конституиран третият наследник на Д. Л. – преживялата съпруга С. Л., която също има право да иска възстановяване на нейната запазена част от наследството.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя и уточнен от съда правен въпрос: има ли съдът, който разглежда иск по чл.30 ЗН за намаление на завещание или дарение на няколко имота задължение по чл.34 от ЗН да даде срок на лицето в чиято полза е извършено завещанието или дарението да избере с кой от дарените имоти да започне намалението на завещанието или дарението?
Въпросът е обуславящ, тъй като от изложеното за мотивите на въззивния съд е видно, че не е обсъдил приложението на чл.34 ЗН, въпреки, че установената о него фактическа обстановка попада в хипотезиса на чл.304 ЗН и въпреки, че е приел, че ответникът по иска е направил искане да се ползва от възможностите на чл.34 ЗН (на стр.4, абзац 4, в края от въззивното решение).
Въпросът е разрешен в противоречие с посочените и приложени от жалбоподателя решения на ВКС: № 802 /19.11.2009г. по гр.д. № 1710 /2008 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 594 /01.09.2009 г. по гр.д. № 1565 /2008 г. на ВКС, I г.о. и решение № 104 /24.06.2015 г. по гр.д. № 5871 /2014г. на ВКС, I г.о., с които е прието, че в разглежданата хипотеза съдът по реда на чл.34 ЗН съобразява посочената от ответника по иска по чл.30 ЗН поредност или му дава срок на да заяви в каква поредност да се извърши намаляване на отделните дарствени разпореждания.
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В касационното производство съдът ще се произнесе и по частната жалба на В. Д. Л. срещу определение № 1050 от 02.05.2018 г. по възз.гр.д. № 1710 /2017 г. на Варненски окръжен съд, г.о., която с определение № 133 /13.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2654 /2018 г. на ВКС, І г.о. е присъединена за разглеждане към настоящото гр.д. № 2655 /2018 г. по описа на ВКС, І г.о. Частната жалба е с правно основание чл.248 ГПК, срещу определение, с което е допълнено въззивно решение № 262, постановеното на 16.02.2018 г. по делото, като жалбоподателят е осъден на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. И. А. С. сумата 300 лева разноски за въззивната инстанция.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
По касационната жалба на В. Д. Л. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262 от 16.02.2018 г. по възз. гр. д. № 1710 /2017 г. на Варненския окръжен съд, г.о.
Указва и дава възможност на В. Д. Л. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 30 лева (тридесет лева), като му указва, че в случай, че в определения срок не представи доказателства за заплащане на държавната такса, производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.