О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.155
гр. София,18.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1084 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. и С. П. Т. срещу решение №2312 от 15.12.2014 г. по гр.д.№2883/2014 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 17.04.2014 г., по гр.д.№16 057/11 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от С. С. Г. и С. П. Т. срещу [фирма] искове по чл.226, ал.1 от КЗ за разликите над сумата от 70 000 лв. до пълните предявени размери от по 100 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат смъртта на дъщеря им – И. С. Т., вследствие ПТП, настъпила на 19.09.2010 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че намаляването на присъдените обезщетения е резултат от неправилната преценка на съда относно приноса на пострадалата за вида, броя и тежестта на получените от нея вследствие ПТП увреждания, довели до смъртта й, като в противоречие със събрания доказателствен материал въззивният съд е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, без да изследва наличие на причинна връзка между резултата и поведението на пострадалата.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с материалноправния въпрос относно предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ, за който въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №45 от 15.04.2009 г. по т.д.№525/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №206 от 12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №58 от 29.04.2011 г. по т.д.№623/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение №159 от 24.11.2010 г. по т.д.№117/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО.
Ответникът по касация [фирма] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между травматичните увреждания на починалата дъщеря на ищците и последвалата й смърт. Счел е, че гласните доказателства потвърждават непреодолимите болка и страдание на ищците от настъпилия трагичен инцидент и като е взел предвид обстоятелството, че към момента на ПТП починалата е била без предпазен колан, е достигнал до извод за наличие на степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата от 30%, с оглед което е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете по чл.226, ал.1 от КЗ са отхвърлени за разликата от присъдените 70 000 лв. до пълните предявени размери от по 100 000 лв.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените в решението мотиви, поставеният материалноправен въпрос е формирал правната воля на въззивния съд, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск. По отношение на този въпрос е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, предвид обстоятелството, че въпросът за предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД при определяне наличието на съпричиняване, е решен в противоречие със задължителна съдебна практика относно приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. В цитираните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК, решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, е застъпено становището, което се възприема изцяло от настоящия състав, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.
С оглед обстоятелството, че на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК касаторите не дължат внасяне на държавна такса, делото следва да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2312 от 15.12.2014 г. по гр.д.№2883/2014 г. на САС.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.